Петъчната прес-конференция на Радостин Василев, придружен от няколко негови съмишленици, е мероприятие на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Важни служители в ДАНС са имали информация за намеренията на „Продължаваме промяната“ да предложи и настоява за смяна на голяма част от ръководните кадри в тайните служби и са решили да действат. Как? Като намерят и убедят човек от самата ПП, да се включи в реализацията и да компрометира коалицията и нейните лидери в частност.
Самата реализация очевидно не е била особено трудна. Налице е бил болезнено амбициозен човек, както и Национален съвет на Промяната. Предостатъчно.
Дори не е сигурно, дали самият Василев е направил пълния запис на обсъжданията или такъв му е предоставен от ДАНС. Това е без значение.
Отделни елементи от постановката издават почерка на Агенцията.
Василев не е член на Съвета на ПП, но получил имейл, че ще бъде включен онлайн. Кой е изпратил този имейл? Защо? Той казва, че може да се е случило по грешка. Несериозно.
Василев записвал до 12,30 часа, но си легнал, защото трябвало да става рано, за да подготви и изпрати детето си на училище. Абсолютно излишен елемент – загриженият баща, синдромът „Гешев и пиратката“. Да оставим класиците, съвременните учени, тясно специализирани в явлението „лъжа“ Чарлз Бонд и Белла Де Пауло са доказали категорично, че за повече убедителност лъжещият прибавя обяснения и е прекалено словоохотлив. И двете бяха налице по време на прес-конференцията.
Друго слабо място в нескопосания сюжет бе частта за телефонното обаждане на шефа на ДАНС до Василев с информация, че срещу депутата има някакви заплахи. Веднага му е пратена охрана. От агенцията, не от НСО. Василев приел, без дори да знае за какво става дума. До бруталност нелепо.
Каквото и да следваше в повествованието на Василев, той постоянно се връщаше към темата за смяната на ръководствата на тайните служби, като свързваше това с фразите за координация с чужди посолства – национално предателство, според него. И според други активирани да коментират в определени медии. Забележително гръмко бе включването на Костадин Костадинов, който моментално засили сигнал до прокуратурата за „държавна измяна“ от Кирил Петков и Асен Василев. Прилична координация, трябва да признаем. Но толкова шумна, че чак съмнителна. Същите възмутени в нито един момент досега не са обелили и дума по повод тежките съмнения (има и достатъчно доказателства), че немалка част от висшите служители в службите са по някакъв начин зависими от руските такива. Няма да признаят, естествено, но всички знаем, че е така. Опонира се с примерите за изгонени руски дипломати от България, но това е повече дипломатическо действие след политическо решение. Службите не направиха нищо, за да се разследва начинът по който е родена идеята от Кремъл да се строи през България Руски/Турски поток и странно бързото реализиране на този проект от страна на правителството на Бойко Борисов. Излязоха записи, от които ставаше ясно с какви очаквани за натиск тръгва Борисов към Москва за среща с Путин. Дни преди това посещение президентът Радев е имал разговор с руския президент.
Същите служби така и не реагираха на твърденията на Путин, че хора от България му дължат над 800 млн евро по линия на друг проект – Южен поток. Нищо не се чува, нали? Слухове носят, че част от 3-е милиарда за Руски поток са отишли за погасяване именно на този дълг… ДАНС обаче мълчи. „Възраждане“, БСП и вече Радостин Василев също не казват нищо. Но сочат гневно с пръст към ПП и зоват да отговарят за „държавна измяна“.
Дори не е нужно да се припомня времето, когато съветските съветници в МВР, военното министерство и други ведомства кадруваха според интересите на Москва. Приемаше се за нещо нормално. Критиците на НАТО и ЕС у нас това време ли смятат да върнат като се озовем на територията на „Руский мир“/Евразия?
Въпросът е доста по-сложен, а последиците много, много по-неприятни, отколкото някои предполагат, омаловажавайки активните мероприятия на служби, партии и агенти на влияние.
Ще плачем горко, ако се поддадем на розовия облак на спомените, напудрени обилно с романтика.
В кръговете, които искат всичко да остане по старому – да имат влияние, контрол върху решения и действия на институциите, да богатеят от държавата и да разполагат с аморфна гражданска маса, неспособна на съпротива, демотивираната и без амбиции за бъдещето – се промъква сериозно напрежение. Те усещат края на постсъветския мафиотско-ченгеджийски модел, наложен у нас и са готови на всичко, за да провалят процесът на промени. И това е обемна и сложна тема, но трябва да признаем най-сетне, че у нас демократичните промени след 10 ноември 1989 г. са само имитация, защото не бе разградена системата от зависимости, изграждана от тоталитарните служби десетилетия наред. По примера на съветските служби. Не направихме достатъчно да скъсаме с тази зловеща зависимост и продължаваме да сме в прегръдките на кремълската пропаганда.
Мафиотизирани политически кръгове, ченгеджийски дружинки, корумпирани ръководства на институции, прокуратура като зловеща бухалка, пета руска колона и обслужващите задкулисни интереси медийни ибрици – всички те са против редовно, работещо правителство.
След Радостин Василев ще изскочат на пружинки други честни борци за истината. „Истината“ – другата дума, която той повтори многократно на прес-конференцията – също признак, който разкрива огромното желание да убедиш някого в нещо, в което не вярваш самият ти.
От друга страна в ПП трябва сериозно да се замислят за начина на комуникиране и изпращане на сигнали към гражданите. За кадровата си политика също.
Дори повърхностен анализ за случващото се през последните дни и седмици показва, че трябва да очакваме война между клановете в тайните служби. Тя няма да е по-малко жестока от тази в прокуратурата и ВСС. Кукловодите и на двете места са едни и същи.
Огнян Стефанов
