След скромното си начало на политическата сцена Реджеп Ердоган успя да се превърне в политически гигант и стои начело на Турция вече 20 години. Ердоган промени страната повече от всеки друг лидер след Мустафа Кемал Ататюрк - бащата на модерната република. Въпреки множеството кризи Ердоган излезе начело в първия тур от президентските избори и сега се бори за пореден мандат на втори тур - почти сигурна победа.
Ердоган беше в най-уязвимата си позиция години наред, опонентите му бяха убедени, че могат да го победят. Критиците обвиниха неговата неортодоксална икономическа политика за изострянето на кризата с разходите за живот в Турция.
Ердоган бе обект на критики заради бавната реакция на властите след опустошителното земетресение през февруари тази година, отнело живота на над 50 хил. души. Ердоган оцеля и опита за преврат през 2016 г. След него турският президент превърна управлението си в още по-мощен инструмент.
Първо като министър-председател от 2003 г. и след това като пряко избран президент от 2014 г., Реджеп Тайип Ердоган показа мускулите на Турция като регионална сила, подкрепяща ислямистките каузи и бързо успяваща да надхитри политическата опозиция, пишат от BBC.
Възходът към властта
Ердоган е роден през февруари 1954 г. Израства в семейство на брегови охранител. Когато е на 13 години, баща му решава да се премести в Истанбул, надявайки се да даде на петте си деца по-добро възпитание. Като дете Ердоган продавал лимонада, за да спечели допълнителни пари. Посещава ислямско училище, а после получава диплома по мениджмънт от университета Мармара в Истанбул.
През 70-те и 80-те години той е активен в ислямистките кръгове, присъединявайки се към проислямската Партия на благоденствието на Неджметин Ербакан. С нарастването на популярността на партията през 90-те г. Ердоган бе издигнат за кандидат-кмет на Истанбул и печели през 1994 г. Мандатът му приключва, след като Ердоган е осъден за подбуждане на расова омраза за публично прочитане на националистическа поема. Осъден е на 4 месеца затвор.
След като излежава присъдата си, Ердоган се връща обратно в политиката. Партията му обаче е забранена заради нарушаване на принципите на съвременната турска държава.
През август 2001 г. той основава нова партия с ислямистки корени със своя съюзник Абдуллах Гюл. През 2002 г. ПСР спечели мнозинство на парламентарните избори, а на следващата година Ердоган става премиер. Той остава председател на ПСР или Партията на справедливостта и развитието и до днес.
Първо десетилетие на власт
Ердоган прекарва три мандата на премиерския пост. Ръководи страната към стабилен икономически растеж и печели международно признание като реформатор. Ердоган дава приоритет на гигантски инфраструктурни проекти за модернизация на Турция. Още тогава обаче критици предупреждават, че Ердоган клони към автократизъм.
През 2013 г. срещу Ердоган избухват протести заради планове на правителството му да преобрази обичан парк в центъра на Истанбул. Демонстрациите прерасват в недоволство срещу отклоняването от демекрацията и обвинения в корупция.
Протестите в Гези Парк бележат повратна точка в управлението на Ердоган. За неговите противници Ердоган е повече султан от Османската империя, отколкото демократ. Тогава се появява и конфликтът с базирания в САЩ ислямски учен на име Фетхуллах Гюлен, чието социално и културно движение му помогна да спечели три последователни избора и беше активен в отстраняването на военните от политиката. Враждата носи тежки последици за турското общество.
След десетилетие от управлението му, партията на Ердоган предприема действия за премахване забраната жените да носят забрадки на обществени места, която бе въведена след военния преврат през 1980 г. В крайна сметка забраната беше премахната за жените в полицията, военните и съдебните органи. Според критици Ердоган е отрязал Турция по пътя й към светска република, прокаран от Кемал Ататюрк. И въпреки че самият Ердоган е религиозен, тойо отрича да иска да налага ислямски ценности, настоявайки, че подкрепя правата на турците да изразяват по-открито своята религия.
Той обаче многократно е подкрепял криминализирането на изневярата. Ердоган възхвалява майчинството, осъжда феминизма и казва, че мъжете и жените не могат да бъдат третирани еднакво.
През юли 2020 г. той ръководи превръщането на историческата църква Света София в Истанбул в джамия, което разгневи много християни. християни. Построена преди 1500 години като катедрала, тя е превърната в джамия от османските турци, но Ататюрк я превръща в музей - символ на новата светска държава.
През 2014 г. Ердоган вече няма право да се кандидатира за премиер и се устремява към до голяма степен церемониалната роля на президент в безпрецедентни преки избори. Ердоган имаше големи планове за реформиране на поста, създаване на нова конституция, която да е от полза за всички турци и да постави страната им сред 10-те най-големи икономики в света.
Но в началото на своето президентство той се сблъска с два удара във властта си. Неговата партия загуби мнозинството си в парламента за няколко месеца при гласуване през 2015 г., а след това месеци по-късно, през 2016 г., Турция стана свидетел на първия си насилствен опит за преврат от десетилетия.
Бунтовническите войници бяха близо до залавянето на президента, който беше на почивка в крайбрежен курорт, но той беше транспортиран с хеликоптер на безопасно място. В ранните часове на 16 юли той излезе триумфално на истанбулското летище "Ататюрк“ под аплодисментите на привържениците. Почти 300 цивилни бяха убити.
За заговора беше обвинено движението на Гюлен. Уволнени бяха около 150 хил. държавни служители. Арестувани бяха над 50 хил. души, включително войници, журналисти, адвокати, полицаи, академици и кюрдски политици.
Тази репресия срещу критиците предизвика тревога в чужбина, допринасяйки за мразовитите отношения с ЕС.
Ердоган спечели с малко референдум през 2017 г., който му даде широки президентски правомощия, включително правото да налага извънредно положение и да назначава висши държавни служители, както и да се намесва в съдебната система.
