"Като че ли целта е да не изпълним изискванията и да не можем да влезем в еврозоната. Като че ли индиректно се саботира приемането на страната в еврозоната".
Това заяви пред БНР макроикономистът проф. Ганчо Ганчев - преподавател в Благоевградския университет.
По думите му дори да има опасност от фалит, министърът на финансите е последният, който трябва да говори за това.
Опитът за контрол върху цените имаше кратък пиар ефект, но не и реален такъв, смята той. Според него успокояването на цените ще се усети първо в еврозоната, а после и у нас:
"От гледна точка на инфлацията, всичко ще зависи от това, което става в еврозоната. Там се забелязва процес на забавяне на инфлацията. Дори се счита, че е възможна дефлация. Въпросът е до каква степен този процес ще се пренесе тук. Това, което става в ЕС, след няколко месеца се пренася при нас".
Най-сериозният проблем с днешна дата обаче според него е абсурдният бюджет, предложен от служебното правителство. Заложеният дефицит от 6% е нереален и недопустим. Дяволът е скрит и в приходната, и в разходната част, изказа мнението си проф. Ганчев в интервю за предаването "Преди всички".
"Основният проблем са мерките, свързани с намаляването на данъчното бреме, увеличаване на размера на регистрация по ДДС и други мерки водят до свиване на приходите на държавата от порядъка на 2-3% от БВП. Ако тези мерки бъдат премахнати, би следвало да се набележи допълнително нарастване на приходите от ДДС и другите данъчните приходи. Запазват се много разходи, свързани с компенсирането на бизнеса от високите цени на газа и тока. Тези мерки имаха смисъл, ако бизнесът беше поел ангажимент да не вдигат цените".
Като друг проблем проф. Ганчев посочи ниската събираемост на приходите от двете държавни агенции по събиране на данъците. Според него компенсирането на бизнеса бързо трябва да бъде прекратено, а излишните данъчни облекчения - премахнати. Трябва да се подобри събираемостта на данъците.
По думите му първата работа на евентуалното ново правителство е да преразгледа бюджета, да съкрати част от раздутата държавна администрация и да си вземе "забравените пари от ЕС".
"Ако се състави правителство и се работи сериозно върху приходната и разходната част е възможно да имаме бюджет с дефицит до 3%. Това парламентарно мнозинство трябва да е единно по отношение на виждането им за бюджета".
Бюджетът на служебното правителство не трябва да бъде приеман, категоричен бе макроикономистът.
