България ”се люлее на ръба” на отпадането от Европейския съюз”, но все пак ”остава силен стремежът към европейска принадлежност на страни, които толкова дълго се чувстваха изоставени да бъдат в периферията”. Така отговаря писателят Георги Господинов на въпрос в интервю за в. ”Гардиън” дали смята, че родината му може да напусне ЕС.
В разговора носителят на Международната литературна награда "Букър" казва още, че "днес сме европейци и опасността идва по-скоро от крайната десница". Това е отговорът му на въпроса дали е останало в днешна България нещо от мрачните времена на комунизма, когато през 1978 г. в Лондон е убит писателят и дисидент Георги Марков.
Едно от приятните неща да бъда публикуван за пръв път във Великобритания е, че се срещнах с вдовицата му, разказва Господинов. "Беше много вълнуващо. Тя ми каза, че Георги щеше да е доволен да види българска книга да постига такъв успех."
От друга страна, романът му "Времеубежище" е основан на страха, че Европа няма бъдеще. "Това е усещането, които си мисля, че всички имаме през последните вероятно 10 години - на дефицит на бъдеще. То е като да си на летището и да гледаш как на таблото срещу всички полети се изписва cancelled, cancelled, cancelled."
Журналистката представя разговора като споделяне от българския писател на неговите политически страхове, допринесли за написването на "Времеубежище", както и за "отварянето на кутията на Пандора на превърнатата в оръжие носталгия". Заглавието на статията е "Моят роман дистопия се превръща в реалност".
Идеята се въртяла в мислите на Господинов от десетилетие, когато през 2016 г. настъпи първо Брекзит, а после Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ. Той описва как тогава със съпругата му гледали в 4 часа сутринта на 9 ноември резултатите от гласуването на американците и когато обявили победителя, тя избухнала в сълзи. "Плачеше за дъщеря ни. Не искахме това да ѝ се случи и изпитвахме безнадеждност и безпомощност."
Когато миналия февруари избухна войната, с тътен се върнаха детските ми страхове, продължава да разказва той. "Ученията за действия при ядрена война бяха част от детството ми и когато се появи вероятността от ядрени удари в Украйна, първите ми мисли бяха: "Какво да кажа на дъщеря ми? Не искам тя да живее в такъв страх."
В заключение статията описва: "Сантименталният национализъм също е силен и следващото от предчувствията в романа, които трябва да се сбъднат, включва комичен декор, издигнат около огромно национално знаме. Точно в този момент, казва Господинов, България се готви да кандидатства за рекорд на Гинес, като издигне най-голямото знаме на най-високия пилон в света."
"Миналото не е само това, което ви се е случило. Понякога е това, което току-що сте си представяли", пише във "Времеубежище", припомня "Гардиън".
