Сделката за тавана на дълга на федералното правителство на Съединените щати премина успешно вота в Камарата на представителите на американския конгрес.
Законодателите от двете партии одобриха законопроекта със значително мнозинство от 314, гласували “за” и 117 “против” във вечерните часове на 31 май и го изпратиха за разглеждане в Сената, защото “денят X” - 5 юни, в който американската администрация ще свърши парите за обслужване на задъженията си чука на вратата.
Вотът затвърди репутацията на президента Джо Байдън на прагматичен политик и на консенсусна фигура, която може да работи с представители от целия политически спектър преди той да се кандидатира за втори президентски мандат.
Председателят на Камарата на представителите Кевин Макарти пък получи възможност да обяви успех след първото голямо изпитание на тази позиция.
Споразумението, постигнато между Байдън и Макарти след инфарктни преговори, налага ограничения на правителствените разходи до края на изборната 2024-а и предотвратява дестабилизирането на страната и опцията администрацията да спре плащанията по дълговете си.
Сделката е била подкрепена от две трети от републиканците в долната камара – важна демонстрация на доверие към Макарти от съпартийците му предвид критиките на най-крайните членове към разточителните разходи на управляващите. Много повече гласове са дошли от малинството на демократите – факт, който консервативните критици на Макарти ще използват, за да доказват, че той е сключил лоша сделка.
Благоприятният изход е рядък момент на двупартийно съгласие в дълбоко разделения Вашингтон. Байдън, който е наблюдавал вота по телевизията, го определи като “добра новина за американския народ и американската икономика”.
Лидерът на републиканците в Сената Мич Маконъл смята, че сделката ще бъде гласувана и одобрена от Сената още на 1 юни.
По време на дебатите в Камарата на представителите и двете партии се обявиха за победители. Тванът на дълга се отменя до 1 януари 2025-а, което премахва заплахата от нова криза и съмнения за обслужване на правителствените задължения до края на сегашния мандат на Байдън.
В замяна, демократите се съгласиха да ограничат федералните разходи за две години, което верятно ще наложи известно орязване на правителствените услуги предвид сегашното инфлационно равнище от 5 процента.
Това би оказало сериозно влияние върху обикновените хора, особено върху дипломиращите се младежи в колежите, които ще трябва да подновят плащанията по студентските заеми. Както и върху американците с ниски доходи, чиито помощи ще бъдат орязани.
Икономисти на “Моргън Стенли” обаче смятат, че целия пакт ще има “пренебрежимо малък ефект” върху цялата американска икономика и вероятно ще отнеме няколко десети от растежа през идната година.
Трудният избор как да се коригират услугите на администрацията е оставен на Конгреса, който трябва да договори отделен пакет за разходите преди 1 октомври, когато започва следващата фискална година.
Бюджетната служба към Конгреса очаква ограниченията на разходите да наложат редукции в размер на 64 млрд. щ. долара през 2024-а. Белият дом пък твърди, че има странични начини да компенсира по-голяма част от тези намаления.
Твърдолинейните консерватори оценяват компромиса като неудовлетворителен за исканията на републиканците за по-сериозно орязване на разходите и по-стриктни изисквания към лицата, чието изхранване се подпомага и към другите социални помощи, коментира Банкер.
Недоволството е сериозна заплаха за Макарти, защото той може да бъде свален от поста си дори от малка група съпартийци заради незначителното републиканско мнозинство в Камарата на представителите. Републиканецът Дан Бишъп вече заплаши на 30 май, че ще поиска гласуване за смяна на председателя на долната камара.
Крайно левите демократи пък са ядосани на споразумението за редуциране на разходите, за издаването на разрешителни за някои енергийни проекти и за увеличаване на изискванията за полагане на труд за федералните хранителни помощи. Което показва, че тези членове на Демократическата партия и техните привърженици ще са критично настроени към преизбирането на Байдън за втори мандат.
