Радев окончателно слезе от висотата на поста си. Поведението на президента е напълно нарочна, добре тренирана стратегия - да дестабилизира държавния ни строй. Това не са лични амбиции. Радев е войник и е научен да изпълнява команди. Начело на държавата си имаме човек, който има военна мисия - да руши. Извънредна перверзия е да насъскваш правосъдието като вярно куче. Гешев е отново момчето за мръсни поръчки. Бих спрял да гледам тази свинщина, защото е противна, но за съжаление не съм просто зрител. Живея в нея.
Това пред ФрогНюз рекламистът и анализатор Радослав Бимбалов.
Ето и цялото интервю
Господин Бимбалов, последния коментар на президента Румен Радев надгражда сякаш острите му думи при връчването на втория мандат на “Продължаваме Промяната” - “Демократична България”. Вие как гледате на твърденията му в социалните мрежи за “пълзяща диктатура”?
С днешния си пост в социалните мрежи президентът Радев сякаш седна на диванчето на Слави Трифонов. Но ако Слави може да си позволи да бъде скандално неадекватен в крайните си позиции, Радев няма право на подобно поведение.
“Румен“ може да говори както си иска вкъщи или на маса с най-близките си приятели от детството. “Радев“ има право да се държи всякак пред най-близкия си кръг подчинени. Но “президентът“ е институция, която няма право на изразяване на “лично“ мнение, не само предизвикващо разделение и омраза между хората, но и противоречащо на Конституцията.
Президентът говори единствено и само от името на държавата. Между другото, днешният термин на Радев – “пълзяща диктатура“ – чуваме притеснително често. Употребяват го и “Възраждане”, и БСП, че дори и самият Бойко Борисов, още преди години.
Подобни паразитни категоризации бързо влизат в речника на озлобени политици. Радев, обаче, няма право да бъде такъв. Всъщност, май трябва да си припомним – Радев няма право да е просто политик, който има идеологични спорове с конкурентни политици. По същество той няма равни на себе си политически фигури и трябва да е на равно разстояние от всички, защото е президент.
Радев, обаче, слезе от висотата на поста си, окончателно.
Всъщност каква е равносметката, която може да направите като страничен наблюдател, за управлението на Румен Радев през последните няколко години?
Президентската институция не е просто управленска единица. Тя има тежестта и смисъла на емблема на държавата – както е гербът, както е знамето, химнът. Да, това е удохотворена емблема и затова е толкова трудно да бъдеш президент. Не е лесно за човек, какъвто и да е той, да загърби всичките си недостатъци, да застане над собствените си, чисто природни пристрастия и чувства.
В досегашните президенти на България често сме съзирали слабости, но много от тях е трябвало да простим, именно защото са човешки. Но в случая на върха на държавата имаме един изключително сериозно трениран пилот, научен да владее до съвършенство своите емоции, защото високо в небето това е въпрос на живот и смърт.
Още повече говорим за президент в своя втори мандат, тоест държавник с натрупан опит. В поведението на Румен Радев в последните години няма нищо случайно – нито едно негово действие, дума или жест не е плод на изпуснати нерви или проява на слабост. Напротив, това е напълно нарочна, добре тренирана стратегия.
Радев работи за дестабилизацията на държавния ни строй – вместо да помага на партиите да изграждат парламентарно управление, той целенасочено се опитва да ги дискредитира.
В началото се чудех какъв интерес има лично той от това, защото дори и да станем президентска република, той няма право на трети мандат. Но вече съм убеден, че неговите действия не са плод на лични амбиции. Макар и с най-висок пост, Радев е войник и е научен да изпълнява команди.
Може да ви прозвучи крайно, но начело на държавата си имаме човек, който има военна мисия - да руши.
Една от трактовките в общественото, а и политическото пространство за поискания имунитет на Бойко Борисов във връзка с БарселонаГейт, е за координирани действия между президентството и прокуратурата с цел торпилиране на опитите за съставяне на правителство. Вие съгласен ли сте с тази теза?
Намирам за извънредна перверзия да насъскваш правосъдието като вярно куче. Именно това виждаме в момента, за пореден път. Борисов две години беше без имунитет, но никой не посегна да го пипне дори, нищо че сигналите срещу него летяха откъде ли не – от малцината почтени журналисти в България, от обществени организации и европейски структури.
Главният прокурор стана такъв за награда – след като замете делото за КТБ и се направи, че не разбира какво означават инициалите Д.П. в прословутите записки на Цветан Василев. Но между мафиотската война, която се случи покрай фалита на КТБ (който платихме всички ние, между другото) и войната на клановете, която виждаме сега, има една голяма разлика. Тогава Бойко Борисов и Делян Пеевски бяха гръб в гръб, а Гешев (и преди това Цацаров) вършеха мръсната работа за тях.
Дали сега в гърба на Пеевски се опира Радев или пък е обратното – няма никакво значение, важното е, че Гешев е отново момчето за мръсни поръчки. Честно да ви кажа, бих спрял да гледам тази свинщина, защото е противна, но за съжаление не съм просто зрител. Живея в нея.
Смятате ли, че дори да има допирни точки в интересите на Румен Радев и Иван Гешев, няма притеснителни данни за извършени престъпления от страна на Бойко Борисов? Резултат ли са действията на прокуратурата на приетите промени в НПК и въвеждането на механизъм за контрол на главния прокурор?
Като страничен наблюдател ми е лесно да давам присъди. Престъпленията на Борисов за мен са извън съмнение и точният им размер трябва да бъде премерен от правдиво, професионално обвинение. Той трябва да бъде наказан от изряден, независим съд.
Опасявам се, че такива нямаме. Цялата ни правосъдна система е превърната в обслужваща банда за мокри поръчки. Това, освен че превръща правоохранителите ни в престъпници, също така ги инвалидизира като професионалисти.
Изпитвам огромни съмнения, че в това си състояние българската правосъдна система е способна да докаже престъпленията на който и да е знаков политически бандит у нас.
Има нужда от спешна, бърза, драстична и дълбока реконструкция на правосъдието в България. Това трябва да започне да се прави, още утре, от съществуващ парламент и редовно управление.
Иначе аз няма да спра да повтарям, че трябва поне един български политик от високите етажи да бъде реално осъден и да влезе в затвора. Но не съм заблуден идеалист да вярвам, че Борисов може да е първият. Ще съм спокоен ако знам, че му се пази мястото там.
Как може да обясните поведението на ПП-ДБ в момента? Те също изглежда се доближават до ГЕРБ в тезата за опитите да се провали съставянето на редовен кабинет? Как обаче изглежда това в контекста на цялата им предизборна кампания? Демократичната общност се раздели по този въпрос. Виждате ли комуникационни грешки от страна на ПП-ДБ, които пропуснаха да разграничат сякаш корупцията в ГЕРБ и нуждата от редовно правителство?
Нека си кажем истината - провалянето на редовни кабинети не е ново хоби на президента и неговите про-кремълски съучастници. Радев беше първият, който започна атаката срещу първото редовно управление, създадено след повече от десетилетие стегната хватка на ГЕРБ и техните видни или тайни партньори. Само няколко месеца след старта на правителството на Кирил Петков, президентът започна да атакува, а неговите действия бяха поети от ИТН и БСП.
Последното редовно правителство едва оцеля половин година и му приписаха грехове, които не се трупат за по-малко от пет години.
Затова сегашната акция, целяща пресичане на каквото и да е разбирателство между двете най-големи коалиции в парламента, идва от същото място и има същата цел - дискредитиране на политическата система и управление на държавата в практически режим на президентска република - без парламент и с правителство, назначено еднолично от Радев.
Кой има изгода от липсата на стабилност в България? А от отсъствието на парламентарен контрол върху изпълнителната власт? Разделението на “демократичната общност” не е случаен ефект от лоша комуникация или липсата на опит у новите политици - въпреки че и двете неща съществуват. Нас ни цепят, кълцат и делят непрекъснато в последните две години, с всички възможни средства - без значение дали е с компромат, лъжа, интрига или просто политическо превземане на Народния Театър, например.
Но колкото и да ни разделят, събитията около нас ясно разделят хората на две. От едната страна са тези, които виждат алчното дуло на руската империя, насочено към тях. От другата - тези, които искат да са от страната на спусъка. Толкова е просто, да. И толкова страшно.
Джесика Вълчева
