България изостава драстично в реализацията на електронно управление от останалите страни в ЕС. Българите дори вече не знаят точно, какво аджеба включва това понятие. Политиците говорят, обещават наливат милиони, но конкретни резултати – да не говорим за ползи – за гражданите не се забелязват.
В списъка с министри в очаквания редовен кабинет – ако не се спъне в някаква неочаквана процедура на президента Радев, - името на Александър Йоловски, който да оглави ведомството, отговарящо за електронното управление. Това, че Йоловски е по образование политолог не е най-големият проблем. Съмнения и въпросителни обаче будят топлите му връзки с „Информационно обслужване“ (ИО) – цитаделата на предишни управления – на ГЕРБ и след него – за постигане на желаните изборни резултати. Още повече, че ИО от години се ръководи от дългогодишен кадър, близък до върха на властта, успяващ гъвкаво да се приспособи към силните на деня.
Дълбоката емоционална, професионална, а и бог знае каква още друга зависимост от Информационно обслужване на г-н Йоловски наистина е проблем. Всеки път когато той напуска изпълнителната власт бива „приютен“ в ИО на различни длъжности, където респективно е „пазен“ за по-добри моменти като този.
Между другото г-н Йоловски не е единствения такъв „кадър“ на ИО. В Информационно обслужване има много сгрешени норми на демократичното общество. Най-сериозната от които е желание да се канализира, колкото се може повече бизнес, свързан с информационни технологии (ИТ) и дигитализация като цяло, в едно конкретно държавно дружество, което не се подчинява на нормите на пазарната икономика, но в същото време търгува поръчки за стотици милиони лева всяка година. Модел, понякога идентичен, а немалко случаи сходен на така нареченото „вътрешно възлагане“ или с други думи доверяване на дадена държавна структура да „разпределя“ милиони - къде с търг, къде без. Даже и да се абстрахираме от порочността на този модел и възможността за корупционни схеми прозират още два дългосрочни проблема.
Първият е скоростта на промяна. Електронното управление, използването на данни за взимане на решения в държавата, контрола посредством високо технологични решения е меко казано незадоволителен. Имайки една организация водеща цялата тази промяна, шансовете за бърз прогрес се намаляват многократно.
Втория проблем е желанието на ИО да изпълнява всички услуги само, и практически да търгува просто хардуер или софтуер, без да въвлича родните ИТ компании в процеса на промяна на нашата държава към по-добрo. Това отново може да доведе само до едно: по-бавна дигитализация и загуба на интерес от смислените ИТ компании за работа с публичния сектор в България.
Поемайки Министерството на електронното управление нараства рискът едно от „най-сериозните“ постижения на г-н Йоловски „доразвиване“ на така нареченото ПМС 727, с което се овластява ИО да извършва системната интеграция и търговия в полза на определени държавни ведомства да стане практика.
С думи прости, това което се очаква от г-н Йоловски е да обезкърви МЕУ и подопечната му изпълнителна агенция и да прехвърли колкото се може повече работа и отговорност към ИО, където очевидно ще се върне след като приключи с министерската си кариера.
За периода, когато Александър Йоловски е бил зам.-министър на електронното управление - 13.12.2021 - 02.08.22, се вижда следният обем обявени поръчки:
Информационно обслужване - 85 029 351,00 лева, като над 97% от поръчките за са други ведомства.
Министерство на електронното управление – 1 647 707,00 лева
Информационно обслужване" бе основната компания, която пишеше "държавния код" през последните години и тя ще остане в тази си роля под крилото на Йоловски. Поне такива са очакванията на хора, запознати със ситуацията в сектора. В нейното поле например най-вероятно ще падне разработването на електронна идентификация - ключът към всички дигитални услуги, които ще предлага администрацията.
След мега-фиаското с видеоНЕнаблюдението единственият въпрос е: Кога да очакваме две оставки - на аналоговия министър на електронното управление Йоловски и на другаря му Ивайло Филипов, шеф на Информационно обслужване АД. Милиони в съмнителна дейност, телефоните не работят - машините не работят - протоколите като обработка не работят. Но иначе отчетите са на принципа „всичко е наред“, коментират експерти.
Т.нар. видеонаблюдение на изборите (напълно ненужно и излишно, според мнозина) е платено на 100% на изпълнителя ИО. След изборите обаче става ясно, че по време на вота то е работило на 50% .... Логично е да се запитаме: Ще има ли някакви санкции за вложените 7 милиона?
И защо държавата се задължава да заплаща в течение на поне една година таксите за SIM картите на мобилните оператори, за около 12 000 карти става въпрос, при положение, че сме най-бедната държава в ЕС?
Александър Йоловски сигурно има добри намерения и желание да свърши добра работа, проблемът е, че експертите в тази област не вярват в неговите възможности. Лошият резултат или липсата на резултати обаче се отразяват на всички.
