Като видях по телевизията как Гълъб Донев, по случайност служебен премиер, как чете от папка слово за Ботев, не се сдържах и захванах тези редове. Няма лек за идиотията, няма отърване от нея. Да четеш няколкото реда за святи жертви, станали курбан за Отечеството, е … пропадане. Други думи ми идват, но ще ги спестя.
ТЕ никога не са се възприемали като герои. Били са хора, стигнали до най-простото и величаво „Искам да бъда свободен“. Били са малко, но са били най-ценните, осъзналите, че смелостта и саможертвата са по-важни от тялото. Били са горди, чудати, трудни характери, нежни и груби и са знаели, че ще загинат. Знаели за какво.
Не ги заслужаваме. Българите не заслужаваме тези, които днес почитаме и цитираме техните имена. Най-малко пък тези, които произнасят патетични речи. За тях не ми се говори дори. Най-много ме омерзява самочувствието на тези нарциси, че са подобни и дори по-добри от онези, за чиито действия и смърт се сещаме веднъж в годината на 2 юни.
Представете си Караджата, Левски, Ботев, Миткалото, Раковски, Хаджи Димитър, Бенковски, Волов и останалите в редичка до президент, шеф на парламента, депутати, кметове, министри… Не стига въображението за подобен абсурд.
Не заслужаваме героите си, защото ги тачим само на думи. Сещаме се тях в годишнините от тяхната смърт. Признателността ни е фалшива. В местността „Костина“ до с. Рибарица на 25 май се отбелязва всяка година паметта за Георги Бенковски. Патриотите, които веят знамена, пеят песни, обличат носии и размахват саби и пищови си изстудяват бирата и ракията в чешмата/кладенчето, където турците са измили кръвта от отрязаната глава на войводата…
Иначе същите потурджии се бият в гърдите какви истински българи са… Същото е на десетки други места: речи, маршове, строени военни и за финал – пиячка.
Примери да искате.
„Каква книга си написал за Христо Ботев, бе?! Не го ли знаем какъв вагабонтин беше!“. С тези думи се нахвърлил върху Захари Стоянов Георги Живков, три пъти председател на Народното събрание и министър на просветата след Освобождението. Живков е от Либералната партия, поборник, участвал в Априлското въстание и Сръбско-турската война, другар на Стамболов.
Повод за яростта му е прошение от страна на писателя и депутат Стоянов да бъде отпусната що годе прилична пенсия на съпругата на Ботев – Венета, която сама отглеждала дъщерята на поета Иванка. Сравнете само: майката на Ботев, Иванка и Венета получават мизерните 30 лева на месец. При положение, че депутатите по онова време получавали 15 лева дневни, плюс по 80 стотинки за всеки изминат километър, ако пътуват някъде. Още едно срамно сравнение: наричаната „златната вдовица“, жената на Стефан Стамболов – Поликсена, е осигурена със 7200 лева годишна пенсия.
Вчера хората на К.К. в Народното събрание плюеха по колеги и налитаха на кютек. Същите наричат европейската ориентация национално предателство. И тези крещят в амок: „Ний, ний сме баш патриотите! Ще смачкаме предателите“.
Предателите, да сте наясно, сме всички, които не желаем живот в Евразия и „Руский мир“ под ботуша на Путин и камарилата му в Кремъл. Биха ни натирили в Белене и избесили, ако имаха дори най-малка възможност.
Нито един от тези, които споменаваме днес, не би се вписал дори за ден в днешната среда и ситуация. Поривът им към свобода, цивилизационните ценности и Европа щеше да ги превърне в люти врагове на злостната и агресивна русоробия, на тайните служби и на управленските кръгове, вторачени в ограбването на страната – финансово и духовно.
И пак щяха да станат герои, защото не действат в своя полза, а в полза на обществото. Клише е, но е самата истина.
***
Из „Христо Ботйов. Опит за биография” на Захарий Стоянов
„Нашият герой, с името на когото озаглавихме настоящата си книга, Христо Ботйов, е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповяда и да прави епохи. Нещастен той, дваж по-нещастен неговият роден град, триж по-злочест народът, на който е бил син, а четири и пет пъти била пуста и суха епохата на неговия человечески живот! Ако той беше син на Италия, щеше да бъде ако не Гарибалди и Мацини, то поне тяхната дясна ръка. Ако беше французин, съвременник на Юлската революция или на Луи Наполеона, то първата барикада на града Париж щеше да се нарича "Ботйова". А кой знае?... Може би щеше да бъде и един от нощните съветници в палата на Тюйлери, един от ония, които с пищов в ръката налягаха малодушния авантюрист срещу 2 декември да не се бои и да не отстъпя от своето злодеяние. Но това последно предположение ние не вярваме, казахме го само като подходящо и прилично обстоятелство на буйната и неспокойната натура, която само по нямане други занятня би се решила на подобни противоречащи на духа и на натурата предприятия.
… Хората като Ботйова, с неговите идеали и чувства не са подсъдими на обикновените за всекиго съдилища. Тях съди историята и потомството. Между епохата, в която живял и работил той, и епохата днешна сравнение е невъзможно: На своето време той бил и цар, и закон, и народна воля, и заем, и бюджет, и всичко. Пет милиона същества, които се казвали българска рая, били неми, вързани, стадо от животни. Техните страдания, рабските им вериги, от една страна, и бъдещето им, от друга, докарвали великата душа до полуда“.
***
Стефан Стамболов: "Не трябва да се освобождава никой народ. Народите трябва да се освободят сами, или да загинат!
Георги С. Раковски: "Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа…"
"Всякога Русия ни е лъгала".
Захарий Стоянов: "Както виждате, читателю, патриотизмът е бошлаф; той е съществувал само при турското владичество, а днес е невъзможно да се направи разлика между родолюбеца и шпионина; палмата на първенството се подава на тоя последния…" - из "Записки по българските въстания"
"Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския."
Георги Бенковски: Ставайте робове, аз не ща ярем!
Отец Матей Преображенски – Миткалото: Ще дойде други Левски! А на обесения - вечна му памет...
Стефан Караджа: Една кръв ни остана... и една земя да я попие.
***
Това са личности безподобни, величави, талантливи, народни и легендарни. Сътвореното от тях ще пребъде, въпреки домогванията на миши душици да се залепят за тях. Не става. Няма открито такова лепило…
Огнян Стефанов
