Във всички тези интервюта, изказвания, там ставаше дума за страхотната традиция на разказване на кратки разкази. Българската литература е много силна в кратките разкази и в поезията. Сега е време да пишем повече. Има надежда, възможно е. Възможно е да пишеш на български и да говориш на света. Това беше поуката от спечелния ”Букър”.
Това заяви пред БНТ писателят Георги Господинов във връзка с популярната международна награда "Букър", която българският творец спечели.
"Романът е всъщност страшно различен от класическите романи. Той е в някаква степен дързък в направата си, в нещата, за които говори. Този роман не е политически коректен, той говори за разпадането на Европа и за връщането на национализма. Този роман казва, че се поддаваме лесно на пандемията на миналото", обясни Господинов.
Той формулира хипотезата, че паметта на обществото се пренаписва, което е изключително проблематична тенденция.
"Този дистопичен роман изведнъж се оказва абсолютно съвременен и синхронен на това, което се случва. Основното в него е - ние започваме да губим памет и не си даваме сметка за това. Остаряваме като общество, светът губи памет. Нашата памет се пренаписва от дилъри на памет, от популисти и политици. На нас едно време ни продаваха светло бъдеще. Сега не могат да ни продават светло минало. Стига вече", отбеляза писателят.
Според него силата на езика е отвъд институциите и единственото спасение от мрака на невежеството е словото.
"Омръзва ми да слушам посредствени думи с агресивен тон. Човек си дава сметка, че важните неща се казват тихо. Важните неща идват, когато си сам, и когато мислиш за тях. Езикът винаги е оставал, когато институциите ги няма. Езикът е по-стар и по-голям от държавата. Ние имаме сили да се измъкнем, нека бъде през нещо светло - през култура, духовност, книги. Нека бъде през култура", категоричен бе носителят на "Букър".
Относно рецепцията на романа "Времеубежище" във Великобритания, Господинов заяви, че тя е изключително топла.
"Този роман излезе през първия ден на локдауна. Хората си поръчваха по пощата произведението. Това е роман за повторенията. Романът свърши във Великобритания - изведнъж взеха да пишат някакви хора, как така романът изчезна от книжарниците. Това хубаво нещо се случва за много от книгите с "Букър". Като цяло книгата беше приета много топло във Великобритания. Опашките бяха огромни, залите бяха пълни. В Англия хората разбират този роман по особен начин, той е малко провокативен от тях, защото в някаква сметка е вдъхновен от Brexit", обясни той.
