Експерти от Института за пазарна икономика алармират за поредните опасности, които заплашват страната ни - нов дефицит, нов дълг, които ще повлекат държавата по спиралата надолу.
Прогнозите на специалистите се основават на конкретни факти, икономически параметри и тенденции, които се наблюдават днес у нас.
В проектобюджета за 2011 г. правителството предвижда възможността да емитира нов дълг до 3.5 млрд. лева – внушително число, което в пъти надхвърля емисиите нов дълг от последните години. Спрямо сегашното ниво на държавен дълг, това би представлявало увеличение с около една трета, а спрямо прогнозния БВП за 2011 г., заложен от правителството – допълнителни 4.5% от БВП (спрямо 14.5% от БВП към края на юли тази година).
Разбира се, тук говорим за брутен размер на възможните нови емисии дълг – в нетно изражение, ако се приспаднат погашенията по съществуващия дълг, увеличението ще бъде по-малко.
Поглед върху проектобюджета за 2011 г. и по-специално планираното финансиране на дефицита показва, че нетното увеличение на консолидирания дълг ще бъде с 1.513 млрд. лева догодина (2% от БВП), и то ще дойде изцяло от нетни емисии на външен дълг. И това, разбира се, ако правителството успее да генерира приходи от приватизация за 450 млн. лева през 2011 г. – иначе ще трябва и тази част от дефицита да бъде финансирана с дълг, което ще рече допълнителни 0.6% от БВП.
Освен значителното увеличение на дълга, правителството залага и възможност за сериозно набъбване на държавно-гарантирания дълг – с 0.8 млрд. лева догодина. Към края на август 2010 г., държавно-гарантираният дълг е бил 1.265 млрд. лева или тук отново имаме значително процентно увеличение – с цели 63% само за една година. Може би планираното нетно увеличение на гаранциите е по-малко, но конкретни числа за това няма.
В резултат на тези планове правителството планира брутно увеличение на консолидирания държавен и държавно-гарантиран дълг с 4.3 млрд. лева или 5.5% от БВП спрямо сегашния размер от 16.4% от прогнозния БВП за 2010 г. Т.е. заложеното нарастване е с повече от 1/3 само за една година. И това при положение, че последните години имаме стабилно намаление на държавния и гарантирания от държавата дълг, с изключение на 2009 г., когато дългът (вкл. и гаранциите) нарасна със скромните 0.3% от БВП. Очевидно база за сравнение няма, при положение, че планираното нарастване за 2011 г. е цели 5.5%.
За 2010 г. ситуацията е изключително неясна – за първите 7 месеца имаме нарастване на консолидирания държавен дълг с около 333 млн. лева или 0.5% от БВП.
Ревизираният бюджет залага нетно нарастване на външния дълг с цели 2 млрд. лева през 2010 г., но не е ясно дали тази планирана емисия изобщо ще се осъществи тази година и ако не се осъществи, откъде ще бъде компенсирана с цел покриването на дефицита. Също така не е ясно до каква степен допълнителното нетно вътрешно финансиране в размер на 1 млрд. лева ще бъде за сметка на нови ДЦК на вътрешния пазар, или от фискалния резерв.
Някой би казал, че спадът на дълга през годините до 2009 г. е бил съпътстван от период на висок икономически растеж, който е позволявал бюджетни излишъци. Да, това е така, но и за 2011 г. правителството планира един доста сериозен ръст на икономиката от 3.6%. И въпреки това заложеният дефицит и съответно нуждата от дългово финансиране на този дефицит са значителни.
А какво ще правят управляващите, ако, не дай си, Боже, не се изпълни тяхната прогноза за икономически растеж и съответно дефицитът се раздуе отвъд планираните 2.5% от БВП? Това е един доста песимистичен, но в същото време и доста вероятен сценарий, за който не са заложени никакви буферни/резервни механизми в бюджета.
В крайна сметка това, което можем да очакваме за 2011 г., е сериозен ръст на държавния дълг, вследствие на което лихвените плащания през следващите години също ще се увеличат (както и самото правителство признава в доклада към проектобюджета).
По принцип нивото на българския държавен дълг в момента е доста ниско, ако се сравни с останалите страни от ЕС. Теоретично едно негово увеличение с 5-6% от БВП не би застрашило макроикономическата стабилност на страната.
Но не там е въпросът. Чувствителността към дълговото финансиране на дефицитите сред инвеститорите, рейтинговите агенции и анализаторите се изостри значително покрай последната криза, след която стана ясно, че доста страни са поели по пътя на неустойчиви нива на дълга. Един скок на нашия дълг с над 1/3-та със сигурност не би останал незабелязан от рейтинговите агенции, които ни наблюдават, и ще повлияе негативно, ако не на самия рейтинг на страната, то на неговата перспектива и възможност за подобрение. Освен това, ако планираното увеличение на дълга през 2011 г. наистина е в тези размери, България лесно би могла да попадне в спиралата на постоянни бюджетни дефицити и нов дълг – един омагьосан кръг, от който, както виждаме по примера на много европейски страни, излизането е твърде болезнено.
