Категорично не бих искал да изследвам Костадин Костадинов, защото все пак ние хората, които изучаваме човешката патология, имаме някакво ниво на поносимост. Костадинов минава отвъд това ниво. В този смисъл, нивото на професионална хигиена, която аз трябва да поддържам като специалист, за да не се интоксикирам, ме кара да стоя на разстояние от хора като него. Смятам, че е по-добре да се държи дистанция от такива хора, защото има риск за собствената психологическа хигиена. Аз бих се почувствал омърсен и дори интоксикиран от досега с такъв тип хора.
Това заяви в интервю за ФрогНюз психиатърът д-р Владимир Сотиров. Ето и цялото интервю:
Д-р Сотиров, как бихте коментирали поведението на народните представители на вчерашното извънредно заседание на парламента? Имаше много личностни нападки. Как Ви се стори цялостният тон на дебатите?
Чух по новините, че ще има правителство, което може би е добра новина, може би не. Оттук нататък ни очаква още от същото. Политическата ситуация в страната има клинична значимост. Ние ще продължим да бъдем свидетели на човешките неспособности, проявявани от определена група хора, да пресъздадат собствените си преживявания адекватно.
Това са хора, които не успяват по зрял начин да утвърдят себе си като значими фактори, влияещи върху обществения процес. Аз мисля, че ние наблюдаваме една тенденция, според която една много голяма част от хората стават зависими от лидерите си. Зависими също така от родителите си.
Говорим за едни деца, които не успяват да отстояват консистентно своите позиции, да ги консултират адекватно с родителите си. Това е феномен, който е характерен по-скоро за тийнейджърската възраст. Именно на тази възраст децата се учат да отстояват и да заявяват себе си по един зрял начин с функционални аргументи. Напротив, ние наблюдаваме едно масово подчинение от страна на децата към техните авторитети. Вследствие на това поведение тези деца стават едни кротки и подчинени възрастни. И най-вече зависими. Не успяват да прогресират до автономни индивиди, а в крайна сметка си остават деца. Тук дори не може да използваме думата "индивид", защото визираме човек, който не е достигнал нивото да мисли за себе си адекватно. Индивидуалността му не е на необходимото ниво.
Между другото, изключването на Явор Божанков от ПГ на БСП беше много ярък пример за това, че практикуването на автономност от позицията на индивид, а не на член на група, се санкционира безжалостно. Следва логичното отлъчване от групата. Зависимостта може да не е резултат от това, че човек не е могъл да се формира личностово. Зависимостите в групата могат да бъдат и от друго естество. Тя може да бъде изявена и през интриги и заплахи. Ценност в нашия парламент не е индивидуалността, а верността, предаността, покорността и подчинеността към групата. Това, пак ще кажа, е характерно за по-малките деца. И по-специално, за тези деца, които са гледани прекалено добре, които са отгледани в много строги правила и изисквания. Които са изисквали от децата си да бъдат послушни. Говорим за феномена на свръхзагрижеността. Вследствие на тези процеси се развиват едни деца, които не са способни да се разгърнат подобаващо, да развият адекватно идентичността си. Те живеят с огромен респект към авторитетите.
Може да дадем пример със социопатно функциониращите групи, каквато е тази на "Възраждане" и в някакъв смисъл на ИТН. В тези групи имаме деца, които са тежко фрустрирани. Това са хора изпуснати, така да се каже. В някакъв смисъл дори изоставени. Родителският фактор е почти отсъстващ. Родителите им не са им обръщали почти никакво внимание. Това са деца, изоставени на улицата. Родителите им са само някакъв контур, формалност. Но те не се ангажират с отношение към децата си. Говорим за отношения, които гарантират личностовото израстване. Детето копира отношението на родителя и го отразява в реакцията си. Когато имаме такъв личностен дефицит, дефицит и на любов, тогава се нанасят непоправими поражения върху психиката. Ние се опитваме да компенсираме тези поражения по някакъв начин. Този начин на компенсация обаче невинаги е оптимален. Често пъти този начин е нелогичен, дисфункционален, психопатен. Затова виждаме такива поведения, като онази жена, която плюеше в Народното събрание. За тази жена това е начин да изрази себе си. За нея това е начин да разгърне себе си и да вземе отношение. През агресивна конфронтация. Това е поведение, което е разрушително.
Едни хора отидоха на парламентарната трибуна с идеята да се бият. Тези хора искат да рушат устоите на парламентаризма и на нашето демократично общество. Те отидоха там, за да рушат и това е много показателно. Това е един начин, посредством който тези хора заявяват себе си. Безспорно, това е много инфантилен начин. Нали се сещате за децата от гетата, които стават бандити именно защото са дълбоко и тежко лишени от присъствие, което да ги валидизира. Този психичен дефицит, с който тези хора растат, трябва да бъде по някакъв начин компенсиран. Родителското неглижиране и лошото образованието вървят ръка за ръка. Това е така, защото поведенческите особености започват още от детска възраст. Тези хора трябва да се справят с личностните си дефицити, като развият умения, които да ги направят забележими, с които те да заслужат вниманието и уважението на другите. Ако те обаче не развият такива умения, те не могат да реагират по друг начин, освен по този примитивен и дисфункционален начин. Единствената опция за такъв тип хора е да действат през агресия и през деструктивно поведение. През насилие, през заплаха, през всяване на страх. Това обаче е изключително инфантилен начин на заявяване в обществото, да респектираш другите. Много хора страдат от подобни психични травми.
Умните и красивите имат същия тип психични травми. Само че те ги компенсират по един по-различен начин. Те са развили определени качества, например получили са добро образование, придобили са някакви умения, посредством които те могат да валидират себе си и да заявят себе си. Те валидират поведението си през нещата, които правят. Посредством нещата, които създават, а не нещата, които рушат. Т.е. те използват травматизма си по един конструктивен начин. Те използват депутатския си статус като начин да компенсират нарцистичните си преживявания. Най-накрая тези хора ще се почувстват значими. Близките им, когато ги видят по телевизора, ще си кажат: "Ей, браво, от него стана човек, издигна се!". Това е пример за израстване по един доброкачествен, по един зрял начин, по начин, по който всички ние би трябвало да се справяме. Това е един добър начин за справяне с този вътрешен комплекс за малоценност.
Като цяло в парламента наблюдаваме две групи деца. От едната страна са едни хора, които са успели да развият някакъв личностов ресурс, който им позволява да компенсират собствения си травматизъм. Другата група деца са развили някакъв тип деструктивно поведение. Това е поведение, характерно за 3-4 годишните деца. Те нямат друг начин да отстояват себе си, освен през такова поведение. То е пасивно-агресивно.
Привлече вниманието ми Вашият коментар за влиянието на авторитетите. В тази връзка, как бихте коментирали поведението на президента Румен Радев във връзка с връчването на мандата? Това нормално поведение на държавен глава ли е? Някои анализатори казват, че поведението на президента е "авторитарно", Вие как бихте го коментирали?
Президентът е хитрец, той е играч. Той самият е човек на задкулисието. Той си прави тънки сметки, така да се каже. И се опитва да ги реализира през повече или по-малко явни манипулативни ходове. Да вземем пример с връчването на мандата - "Ето ви мандата, ама ако е възможно, да не го реализирате". Това е явен акт на опит за манипулация. Това е един от най-коварните начини за комуникация - през излъчване на двойствени послания. Ще правим или няма да правим правителство? Това е много объркващо, не само за онези, които трябва да изпълнят тая заръка, това поръчение, което е вътрешнопротиворечиво и неконсистентно, но то е объркващо и за нас.
Президентът като върховен обединител на гражданите, той какво смята, че е добре да се случи? Да има правителство или да няма? Той е особено проблематичен именно от тази гледна точка. В този смисъл, той е непочтен човек. Той играе на няколко нива, на няколко фронта. Това го прави интригант, не го прави дипломат. Неговата работа е да е прозрачен, да е публичен и да преподава на хората добрите комуникативни практики. Той трябва да бъде модел на подражание. Държавният глава не трябва по никакъв начин да излъчва противоречиви послания. Не трябва да е пристрастен, а Радев е крайно пристрастен.
В тази връзка, според вас легитимни ли са протестите срещу него и трябва ли той да бъде импийчнат?
Хората, които са достатъчно добре развити и имат усет за тия неща, те си дават сметка за какво става въпрос. Те го усещат. Хората казват - не е добре да се отнасяте така с нас, не е добре да бъдете такъв пример за подражание. Не е добре за децата ни, за младите хора, които ви наблюдават, да бъдете непочтен и да бъдете интригант. Радев в някакъв смисъл задкулисно генерира интрига около него. Той стои в центъра на скандали. Подобен стил на присъствие, на тази позиция, не е адекватен. Хората, които са достатъчно добре развити личностово, те не могат да толерират подобен тип непочтеност. В този смисъл, протестите са абсолютно легитимни. Те заявяват своето преживяване на площада. Президентът злоупотребява с доверието и властта, която заема. Той свободно интерпретира, така да се каже, тази власт, която му се полага по Конституция. Той някак си си играе с тази власт, интерпретира я. Аз не мисля, че има поле за интерпретации в тази връзка. Това е предпоставка за злоупотреба.
Ако бихме могли да се обърнем към Вашата професионална практика, кой политик би Ви бил интересен като обект за изследване?
Аз съм много изследователски изкушен в това отношение. Ако направим едно психо-диагностично изследване на личностовата структура на българския депутат, да видим колко от тях ще се окажат психопати и социопати. Аз бих бил любопитен да изследвам тези, които са злоупотребявали най-много с власт. Ако поставим критерии за безскрупулност, ако вземем предвид злоупотребяването с власт, ако малтретираш и крадеш хората, ако това е един индикатор за безскрупулност, ако говорим за една морална патология, то хора като Бойко Борисов биха ми били най-интересни. Защото т.нар. "дребни тарикати" ги знам, те не са интересни. Но тези, които с известна скрупольозност нарушават правилата, за да облагодетелстват себе си, те са по-интересни за изследване. Но тази безскрупулност, която се демонстрира от дълго практикувалите властта, властта знаете изкушава, на мен такива хора ме привличат в интелектуално отношение, които дълго време са се задържали във властта и които активно са злоупотребявали с нея. Такъв безспорно е случаят с Бойко Борисов. Аз бих се опитал дори да го лекувам, но за това е необходим благоприятен контекст. Благоприятни предпоставки за някакъв процес на лекуване са наличието на справедливо възмездие и наказание. Т.е. когато Бойко Борисов влезе в затвора, тогава аз ще мога да се ангажирам с него. Тогава и само тогава. Не и преди това, защото няма да са налице благоприятни предпоставки.
Категорично не бих искал да изследвам Костадин Костадинов, защото все пак ние хората, които изучаваме човешката патология, нейните дефекти и изкривявания, имаме някакво ниво на поносимост. Костадинов минава отвъд това ниво. В този смисъл, нивото на професионална хигиена, която аз трябва да поддържам като специалист, за да не се интоксикирам, ме кара да стоя на разстояние от хора като него. Смятам, че е по-добре да се държи дистанция от такива хора, защото има риск за собствената психологическа хигиена. Аз бих се почувствам омърсен и дори интоксикиран от досега с такъв тип хора. Лошото е, че има обикновени хора, изпълнени с гняв, които гласуват за хора като лидера на "Възраждане". Тези хора се опитват да постигнат някакво възмездие за нездравословните животи, които самите те водят.
Разговаря Георги Камарашев
Д-р Владимир Сотиров е завършил медицина в Медицински университет – София през 1995 г. От 1996 г. до 2002 е работил в Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски” – Нови Искър. Има специалност по психиатрия от 2001 г. Допълнителни специализации по когнитивно-поведенческа психотерапия и психосоциална рехабилитация. Вписан е в регистъра на Районната колегия на Български лекарски съюз – София под номер 2300001991. През периода 2001 – 2005 г. е ръководител на демонстрационен проект към Националната програма за психично здраве. Д-р Сотиров е член на Българската психиатрична асоциация и бивш председател на Софийското психиатрично общество.
