Голямата промяна започна още миналата есен, когато основни селскостопански продукти, най-вече зърнени храни поевтиняха. Ето олиото през миналата година беше 6-8 лева, сега е 3 - 4 лв. Самото Министрество на земеделието оповести данните, че внос на украинска пшеница почти няма. Новото правителство трябва да се захваща бързо да прекрояват проектобюджета и да прави нов проект. Еврозоната е нашият тест – той измерва доколко икономиката ни е гървкава, прозрачна, пазарна и конкурентна.
Това каза Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарн икономика пред ФрогНюз. Ето цялото интервю:
Г-н Богданов, преди десетина дни голяма търговска верига у нас разпространи информацията, че намалява цените на млечните продукти с 4% до 30%. Наблюдаваме леко поевтиняване на цените на едро. Това, според Вас, трайна тенденция ли е и какви са причините за нея?
Голямата промяна започна още миналата есен, когато основни селскостопански продукти, най-вече зърнени храни поевтиняха. Оттам вече по веригата растениевъдството, после животновъдството се видя, че премина пикът на цените на глобалните пазари на селскостопанските суровини и започнаха да намаляват.
Най-видимо това се усети при пщеницата, при слънчогледовото семе и оттам при цената на олиото. Този процес се задълбочи през тази година. Това не означава, че автоматично всички цени по веригата паднаха. А че заради този спад на цените на основните суровини, вече няма толкова високи разходи за преработвателите и този процес се вижда по-бързо в някои стоки. Ето олиото през миналата година беше 6-8 лева, сега е 3 - 4 лв.
При другите стоки малко по-бавно се случва този процес. Но видяхме ,че има по-ниска цена на суровото мляко и оттам по-ниска цена и на млечните продукти. Този процес започна, но върви трудно, особено в България. За разлика от други страни ние имаме много висок ръст на пенсии и на заплати. Има други държави, в които заплатите и пенсиите не нараснаха през миналата година с размера на инфлацията.
Примерно в Германия и във Франция, най-големите икономики в ЕС, има спад на реалното потребление. Там домакинствата започнаха да свиват потреблението си на храни. При нас такова още няма. Вероятно това е едно от обясненията, че цените на всички хранителни продукти падат. Както и цените на енергоносителите, на течните горива, така че тази тенденция вече е задвижена и постепенно ще се разпръсне и върху, ако не всички, то върху повечето продукти.
Преди няколко дни Европейският съюз удължи с една година безмитния износ на Украйна. Какво ще се случи след това решение?
Две неща са важни извън този политизиран разказ, който доминира вътрешнополитическата дискусия у нас.
Основната част от тази селскостопанска продукция има глобален пазар. Тоест в целия свят се търгуват пшеница, слънчоглед, рапица и пр. Така че дори Украйна да не изнесе житото си в ЕС, то ще отиде на международния пазар. А пазарите са свързани. Има някои малки разлики в цените на транспорта или доставката, но като цяло това не е нова продукция. Така че доста се надценява този ефект.
А конкретно за България, самото Министрество на земеделието оповести данните, че внос на украинска пшеница почти няма. Тя граничи с някакви малки стойности на фона на българското производство и износ.
И да има някакъв внос в България то е незначителен. То се видя и при слънчогледа, и производството на олио. С други думи украинското не е изместило българското зърно. То просто е надградило, и българската преработвателна промишленост е произвела повече олио и е изнесла повече.
В този смисъл трябва да се гледа реално и да се обърне внимание на данните за европейския пазар преди да се правят такива гръмки фрази като – ето пренебрегваме нашите заради чуждите производители. Това зърно и преди си е било на международния пазар. Трябва трезво да гледаме данните и фактите и да не се плъзгаме по това политизиране, по епитети и емоции.
Тогава за какво бяха многобройните протести на българските зърнопроизводители?
Безспорно миналата година, когато започна войната имаше много сериозно поскъпване на слънчогледа, на пшеницата, и на доста други хранителни стоки. Също на газта и на петрола.
По някакви причини международни институции с добра репутация наляха масло в огъня като направиха катастрофични прогнози как заради войната настава световен глад, в Африка ще умрат хора, няма да има зърно. Съответно цените ще се изстрелят в небесата. И вероятно, четейки такива прогнози, част от търговци и производители са решили да задържат продукция на слънчогледа, на пшеницата и да не я продадат миналия сезон в очакване на по-високи цени.
Само че нещата тръгнаха в обратната посока – и колкото повече наближава новата реколта става по-трудно, защото има разходи за складиране. Тоест трябва да преглътнеш загуба. И лесно да обвиниш някой друг. Или както в Полша - да натиснеш държавата.
Там са в предизборна кампания и едно от обещанията е - Полша с пари на европейския данъкоплатец да изкупи пшеницата на старите цени. Да им гарантира печалбите. И техните фермери са се подлъгали, а сега цените са почти двойно по-ниски от миналата година. Искат държавата да направи нещо за тях. Държавата иска съответно от ЕС. И ЕС, мисля, отпусна 2 млрд. евро.
През миналата седмица депутати от БСП заявиха, че служебното правителство е вземало неправомерно пари от Сребърния фонд. Министерството на финансите опроверга това твърдение. Как ще коментирате тази ситуация?
Всичко това беше направено миналата година. Да си спомним предисторията. Нямахме изобщо бюджет. Защото аргументът беше в удължителния закон. Казаха – няма да ви дадем да издавате повече дълг за да финансирате дефицита, няма да ви дадем да харчите повече от резерва. Така ограничавате служебното правителство. Но трябва след изборите да се състави бързо правителство и то да приеме нов редовен бюджет. Това са съзнателно сложени стопери и трудности, за да се форсира политически консунсус около това, че трябва да има редовен бюджет. И в резерва бяха сложени такива пречки, за да не се ползва, а за да се форсира решение за нов бюджет.
Така че като се сформира, новото правителство да се захващат бързо да прекрояват проектобюджета и да правят нов проект. Там ще бъдат уредени всички тези неща – колко може да се харчи. Но иначе Единната сметка за това е единна – там няма пари само от един данък, от едно министерство и проект. Това е портмонето на правителството. Ето пенсиите се плащат на 7 мо число, осигуровките – на 25 число от месеца. Така че е добре да имаме резерв. За да може правителството винаги да знае, че няколко месеца може да оперира държавата.
Но големият въпрос е, че трябва да се приеме бюджет и той да има разрешение на въпроса какъв ще е дефицита, какъв ще е лимита на дълга, ще се махнат ли някои данъчни преференции, каквото, според мен е едно от решенията, ще се сложи някакъв ред в тези постоянни популистки разходи за какво ли не.
Имаме ли все още шансове да влезем за еврозоната?
Разбира се, защото това е динамика. Ти ако никога не правиш усилия, никога няма да си готов. Подготовката и усилията са тази дисциплина, която в един момент те прави готов. И това е един вид тест-дали можеш да си вкараш дефицита в ред, дори когато имаш политическа криза.
Един от тестовете е бюджетната стабилност всеки път когато се разтури някоя коалиция. Когато станат избори или някакъв скандал да се разтури бюджетната стабилност,примерно. И ето ние сега трябва да покажем, че можем да вкараме бюджетния дефицит в ред. За инфлацията това което е интересният тест е дали ще паднат цените. Понеже някои цени ще растат, други трябва да падат. Както паднаха цените на течните горива и пр.
Това ще е нашият тест – той измерва доколко икономиката е гървкава, прозрачна , пазарна и конкурентна. Няма проблем да имаш висока инфлация, когато всички имат. Това означава, че има някаква външна прочина. Въпросът е когато инфлацията в еврозоната падне, дали трябва и нашата да падне - ако имаме пазарна икономика, конкуренция и работещи институции.
Ако не падне в следващите 12 месеца, значи ние наистина имаме някакъв проблем, който първо трябва да решим и тогава да имаме претенции да се присъединяваме към еврозоната. Така виждам аз нещата. Това трябва да е стимул да се направят конкретни неща. Ето това е тестът – пазар по пазар, цени по цени, през работата на регулаторите – на КЗК. Например да се види имаме ли картели. Знаем за прясното мляко, че имаме монополист, който държи близо 90% от пазара.
Ето тези неща ще следим през следващите 12 месеца, когато дойде Конвергентният докад. Тогава и ние като граждани ще знаем, дали нашата икономика функционира на пазарен принцип. Ние трябва да си кажем – имаме проблем, ако не паднат цените.
Разговоря Росица Николаева
