България излезе от политическата задънена улица, гласят първите изречения в международния печат, който обръща поглед към родната политическа сцена. Ротационната формула на ПП-ДБ и ГЕРБ у нас обаче се посреща ту с облекчение, ту със скептицизъм - доскоро политическите противници днес участват в изпълнителната власт рамо до рамо. Възмущението е голямо, но спокойно - не сме измислили топлата вода. Подобни коалиционни формули се срещат и в други държави и то не толкова далеч от България.
Румъния
Много обичаме да се сравняваме с румънците. Възприели сме северната си съседка като “сестра по съдба” - заедно влязохме в Европейския съюз, а освен това София и Букурещ често присъстват една до друга в международни класации по какво ли не. Истината обаче е, че братята румънци бавно, но сигурно започват да ни изпреварват по редица критерии. Правителство, формирано от доскорошни политически противници е един от тях.
През ноември 2021 г. двете най-големи политически сили в Румъния постигат споразумение за сформирането на голяма коалиция в опит да сложат край на седмиците на политически сътресения в страната. Николае Чука е избран за премиер начело на коалиция на дясноцентристката Националнолиберална партия и най-големият й съперник - лявоцентристката Социалдемократическа партия (PSD).
Националнолиберална партия и социалдемократите в Румъния премериха сили една срещу друга през 2019 г. на фона на обвинения в корупция. През 2019 г. двете партии се споразумяха премиерския пост да се смени на ротационен принцип след 18 месеца. Чука трябваше да се оттегли от поста си в края на месец май тази година, но ротацията се отложи заради учителска стачка.
Ирландия
През 2020 г. лидерите на републиканската партия и е дясноцентристка, либералноконсервативна и християндемократическа - по същество политически съперници, се споразумяват да управляват заедно за два месеца.
Яростни съперници в центъра-дясно доминираха политическата сцена в Ирландия и са си разменяли властта множество пъти след гражданската война през 20-те години на миналия век, разцепила страната. Двете формации обаче загубиха драстично подкрепата си и попаднаха в ситуация, в която нито една от тях не би могла да управлява сама.
Така, след продължили около месеци преговори, преговарящите екипи постигат широко споразумение около нуждата от изработването на национален план за икономическо възстановяване за преодоляване на последствията от COVID-19.
Коалицията “Вивалди” в Белгия
654 дни след изборите в Белгия през 2019 г. седем партии се споразумяват да съставят ново правителство, фокусирано върху борбата с пандемията от коронавируса. Партиите се обединяват в така наречената "Коалиция Вивалди". Името идва заради произведението “Четирите сезона” на композитора. Коалицията обединява либерали, социалисти, християндемократи и групата на зелените.
Австрия
През 2006 г. Алфред Гузенбауер, лидер на австрийските социалдемократи, влиза в сложни преговори с най-яростните си врагове от консервативната Австрийска народна партия. В крайна сметка те дават резултат и така е сформирано коалиционно правителство, което оцелява почти една година. Всяка една от двете формации разполага с по седем министри в правителството.
На 7 юли 2008 г. лидерът на Австрийската народна партия обявява решението да се оттегли от коалицията заради "липса на ориентация и лидерство".
"Достатъчно е", казва тогава Вилхелм Молтерер.
Германия
През 2013 г. Християндемократите в Германия влизат в коалиция с дългогодишните си съперници в лицето на социалдемократите. Основният двигател на този процес - тогавашният канцлер Ангела Меркел, която моли колегите си от ХДС преглътнат някои от опасенията си и да подкрепят сделката.
До тази коалиция се стига след като самата Меркел печели тогавашните избори, но не получава достатъчно мнозинство. Така се появява споразумението за така наречената “голяма коалиция”, което идва след проведени вътрешнопартийни избори сред социалдемократите.
Джесика Вълчева
