Българските автори трябва да се борят за правото на литературите на малките езици да говорят за големите неща. Това заяви писателят Георги Господинов по време на семинара „Художествена литература и превод: превод и рецепция на българската литература в чужбина“. Първият ден от форума се състоя днес в Института за литература към Българската академия на науките (ИЛ-БАН).
Господинов алармира, че българската литература в голяма степен е невидима в чужбина и ние трябва да знаем това и да си го казваме.
Носителят на "Букър" разказа, че в най-добрите, според него, книжарници в чужбина има различни секции с френска, испанска, турска и т.н. литератури, но няма такава с българска литература. Вместо това, по една-две книги от български автори могат да бъдат намерени в секция за славянска литература.
„Това, което липсва и това, което трябва да правим, е да подреждаме едно невидимо рафтче с българска литература в книжарниците на света“, категоричен бе авторът на „Времеубежище“.
Господинов сподели още, че непознаването на българската литература извън границите на страната води до генерирането на стереотипи. Той даде пример с представяне на книгата си „Естествен роман“ в превод на немски език в Берлин.
„Една жена от публиката, явно недоволна от видяното и чутото, каза: „Аз очаквах други неща от вас като български писател“, разказа Господинов. От разговора им е станало ясно, че читателката е очаквала книгата да разказва за историята на страната ни от периода преди Освобождението.
„Усеща се това стереотипизиране. Когато идваш от Балканите, ти влизаш директно в екзотиката. А пък за немските писатели и големите литератури са оставени големите въпроси“, уточни писателят. Той отбеляза, че българските автори трябва да се борят за правото на литературите на малките езици да говорят за големите неща. И добави, че въпросът за стереотипа е двустранен. „Ние не сме невинни“, посочи Господинов и изтъкна, че съгласно неговия опит, личните и конкретните истории са тези, които карат читателя да се вълнува.
