Това ще е петият министър за малко повече от 2 години, който полага усилие в процедура, която цели отстраняване от длъжността главен прокурор на г-н Гешев.
Заседанието ще продължи до късно вечерта, че може би и в рамките на следващия ден. Процедурата в рамките на Конституцията е доста пестелива, а в Закона за съдебната власт може би целенасочено, а може би по маловажност не беше развита процедура, която да е различна от останалите административни ръководители.
По отношение на тримата големи, няма възможност за дисциплинарно отстраняване, процедурата при тях е концентрирана само по отношение отстраняване от длъжност. Това заяви в интервю за Българската национална телевизия специалистът по конституционно право доц. Наталия Киселова.
13 от членовете на ВСС трябва да гласуват "за" отстраняването на Гешев, като законът, който определя това, е в сила от този вторник (06.06.2023 г.). "С НПК се измениха разпоредби в Закона за съдебната власт, по отношение на главния прокурор, гласовете са 13. С 13 гласа е много вероятно да бъде отстранен, ако се стигне до гласуване в рамките на следващите часове", уточни доц. Киселова.
Тя обясни, че в момента ставаме свидетели на надбягване. "Иван Гешев сезира Конституционния съд, с което искане оспорва тази промяна. Предстои да видим дали Конституционният съд ще допусне искането. Предполагам, че целта на министъра на правосъдието е да избърза преди допускане на искането до Конституционния съд", добави доц. Киселова.
Тя цитира закона, като обясни, че финално решението е на президента, тъй като отстраняването на Иван Гешев от поста се случва след издаване на указ от държавния глава. "Гласуване от ВСС, след което президентът трябва да издаде указ.
Конституцията допуска президентът да не се съобрази с предложението и да върне във Висшия съдебен съвет предложението за отстраняване. Няма срок за произнасянето от страна на държавния глава. Ако президентът върне, ще има ново обсъждане и гласуване, с което да преповторят предложението си за отстраняване на Гешев от длъжността главен прокурор", допълни експертът по конституционно право.
Тя открои и какъв е същностният въпрос, а именно: кой и как разследва престъпленията. "Дали това е в рамките на съдебната власт, дали цялата тежест отива върху МВР, или ще има нови субекти в антикорупционния закон, който предлагаше да се отдели част от Комисията за противодействие на корупцията и да има и разследващи функции. Тогава да кажем дали трябва да има самостоятелност Националната следствена служба и следователите", поясни доц. Наталия Киселова.
