Председателят на парламента Цецка Цачева критикува закона за референдумите и поиска в него да бъде изяснено кой се произнася дали допитването е допустимо и кой проверява валидността на подписите към него.
Това обяви тя по време на дискусия за промени в закона за референдумите, организирана в парламента от неправителствени организации, които искат намаляване на праговете за свикване на допитвания.
В момента 200 000 граждани с избирателни права могат да инициират национален референдум, но крайната дума дали да бъде свикан той или не има Народното събрание, неправителствените организации искат подписите да бъдат 150 000. Друго тяхно предложение е да се намали от 500 000 до 300 000 броят и на гражданите, които могат да задължат депутатите да свикат допитването. Цачева обаче обяви, че това не са най-съществените недостатъци на закона, защото праговете и сега са преодолими.
Тя аргументира искането си за предварително решение по допустимостта на допитването с подписката на ВМРО за свикването на референдум за присъединяването на Турция към ЕС. Народното събрание на България ли е компетентният орган, който да каже дали Турция да бъде приета в ЕС или не, попита риторично тя.
Защо да се правят разходи за проверка на действителните гласове в подписката, ако се окаже, че допитването е недопустимо, критикува още Цачева. Добави, че 30 ст. струва проверката на ЕГН, име и подпис на един човек и неприемливо те да се плащат, ако предварително е ясно, че искането за референдум е недопустимо. "Кому е нужна такава пряка демокрация, за мен това е популизъм", обобщи Цачева.
Ръководителят на групата депутати, които подготвиха закона за реферндумите в миналия парламент и той беше приет в края на мандата на тройната коалиция - Янаки Стоилов, посочи, че преценката за допустимостта на допитването е на Народното събрание, което взема и крайното решение за свикване на референдум. Според него искането на Цачева за филтър, който да определя дали въпросът на допитването е допустим преди решение на пленарната зала, е противопоказно на пряката демокрация. Не бих приел "демократичен стерилитет" - не може да имаме пряка демокрация, която е напълно канонизирана, добави той.
Стоилов призна, че най-големият проблем на закона е изискването за т.нар. кворум за валидност на процедурата - законът предвижда, че референдумът се счита за валиден, ако в него са участвали толкова, колкото на последните парламентарни. Бариерата трябва да бъде сведена до 25%, или една трета от избирателите, и това ще окуражи много от хората за пряко участие в управлението, смята Стоилов.
