В края на 80-те години КГБ използват мръсни пари, за да финансират дейностите си за влияние в целия комунистически блок и на Запад. В наши дни Путин и хората му използват офшорни компании, за да наливат пари в политическите ни системи и да корумпират и подкопават демокрациите ни.
Това заяви пред bTV разследващият журналист Катрин Белтън, бивш кореспондент на Financial Times в Москва и автор на книгата “Хората на Путин”, която разкрива неразказани досега истории за задкулисните игри на руския президент и групата агенти на КГБ около него.
За да напише 704-те страници, тя разговаря с десетки олигарси, банкери, бивши разузнавачи и политици. Белтън години наред е имала вътрешен достъп до ключови фигури в периода на установяване на Путиновата власт и описва с детайли как новата генерация лоялни олигарси заменя действащите с размах предприемачи от Елциновата ера. Точно тези олигарси след това проникват в САЩ и Европа като проводници на влияние.
След излизането на книгата, срещу издателството и авторката са заведени съдебни искове от някои от най-богатите руснаци – Роман Абрамович, Михаил Фридман, “Роснефт“.
“Най-приближените хора на Путин са от КГБ в Санкт Петербург - вторият град по големина в Русия. Това означава, че преди всичко са застинали в нагласата от Студената война, вярват, че все още са приклещени в битка срещу империалисткия Запад. Но тъй като са от втория по големина град в Русия също така са хора, които страдат от комплекс за малоценност. Това ги прави по-безскрупулни от другите като тях от Москва. Това се наблюдава още от първите дни на ерата на Путин, още докато беше заместник-кмет на Санкт Петербург. Тогава той и съюзниците му от КГБ се обединиха с организираната престъпност, за да поемат властта над икономиката на града. Другите в Москва са били доста шокирани от тактиката, те не биха паднали толкова ниско. Но за съжаление виждаме как се повтарят тези тактики и в президентството на Путин. Сега си проличава още по-ясно в това колко агресивно действа в Украйна”, споделя Катрин пред bTV.
“Хора като Константин Малофеев, Владимир Якунин са известни като дългата ръка на Кремъл. Тяхната цел е да се опитат да контролират българската политика, да подкопават подкрепата за Украйна сега, биха искали да създадат собствени сфери на интерес и наистина, Владимир Якунин – разговарях с него обстойно за книгата – той съвсем откровено ми разказа, че когато проповядват идеалите на консерватизъм и семейни ценности в опит да спечелят политическа подкрепа в държави като България, това е просто параван на дълговечната битка за геополитическо влияние. Те не вярват в това, но го използват, за да спечелят на своя страна сърца и умове, да придобият политическо влияние, за да прокарват своя империалистки дневен ред”, допълни Белтън.
Разследващият журналист говори и за връмката на един от най-верните за Путин хора - Андрей Акимов, който понастоящем е ръководител на Газпромбанк. Той е бил особено активен във Виена в края на Съветския съюз.
“Доколкото разбирам е бил на висша позиция в съветската Служба за външно разузнаване. Бил е и ръководител на една от съветските държавни банки – Донау Банк, която изглежда е била използвана за прехвърляне на пари на КГБ към Запада. Винаги е бил събирателен пункт на интереси на КГБ. Виждали сме и много хора, близки до режима на Путин, до структурите на КГБ, като Мартин Шлаф, агентът на Щази”.
Шлаф получава десетки милиони германски марки в договори за построяване на фабрика за твърди дискове в близост до поста на Владимир Путин. Такава фабрика обаче така и не е построена, а десетките милиони германски марки отиват към фирми в Сингапур, Лихтенщайн и др. - всички под контрола на бивши офицери на Щази.
“Парите са били отклонени, знаем го от разследвания на Бундестага. Това показва, че мрежите са били запазени. След встъпването в длъжност на Путин като президент, Мартин Шлаф и други около него се появяват отново като ключови играчи в търговската империя на Газпром в Централна и Източна Европа”, посочва Белтън.
“На запад бяхме много наивни. Мисля, че бяхме незаинтересовани и малко арогантни, даже доста арогантни, ако трябва да съм честна. След края на Студената война, повечето западни лидери просто се отпуснаха. Един бивш агент на КГБ ми каза: "Знаеш ли, американците са много наивни, като дечица са – вярват, че ако казваме, че сътрудничим, наистина сътрудничим, но всъщност не е така, крием си юмрука зад гърба", спомня си разследващият журналист.
По думите й причината е илюзията, че Западът е вярвал, че Русия няма друг избор, освен да стане част от западния ред след разпада на СССР.
“Затова особено Лондон отвори широко обятия за всички руски пари, дори след като Путин, бивш агент на КГБ, става президент, защото хората вярваха, че колкото повече руски пари идват в Лондон, колкото повече руски фирми се търгуват на борсата там, толкова по-добре щеше да бъде, защото руските компании ще трябва да спазват нашите стандарти за управление. Но бяхме забравили, че нашите стандарти за управление всъщност не са чак толкова строги. След като Путин идва на власт и започва да контролира икономиката, чрез тесния си контрол над правораздавателните органи, всички тези уж независими олигарси му стават верни и изпълняват разпоредбите му, за да си опазят богатството. Наистина не разбирахме, че част от тези пари, идващи към Лондон, може да имат някаква цел и биха могли да се използват за подкопаване на демокрацията и институциите ни, защото милиардерите, идващи в Лондон, трябва да изпълняват командите на Кремъл, за да опазят богатството си”.
