В средата на 90-те години Силвио Берлускони започва да планира живота си в отвъдното. Под земята на луксозната си вила в Аркоре, близо до Милано, Берлускони започва строежа на гигантски мавзолей, където планира да бъде положен в саркофаг от розов мрамор и гранит.
Мавзолеят е дело на Пиетро Касчела. Той бил инструктиран "да не прави нещата твърде тъжни". И в действителност мавзолеят е изграден типично в стила на берлускони - на тънката граница между прекомерното властолюбие и абсурда.
По пътя към гробната камера се минава покрай огромна скулптура, представляваща небесния свод. Следва внушително стълбище, тесен коридор, украсен с плодове, хляб, ключове, мобилен телефон - неща, от които покойникът може би ще се нуждае в отвъдното.
Близо 30 години по-късно Силвио Берлускони се разделя с живота на 86-годишна възраст и предстои да поеме последния си път към Аркоре. Гробът му ще служи като напомняне за онова, което е било очевидно за всеки, прекарал време с италианския политик - непреодолимото му желание да бъде обичан, пишат от брюкселското издание "Politico".
Берлускони беше много неща. Строител на недвижими имоти, чиято дясна ръка получи 7-годишна присъда заради връзки с мафията. Медиен революционер, който въведе комерсиалната телевизия в Италия и установи своята олигархична хватка върху информационната система в страната. Сияещият собственик на италианския футболен клуб Милан. Най-дълго управлявалият италиански премиер в следвоенно време. Бизнес магнат, осъден за данъчни измами. Опозорен политик, свълен от власт заради скандал с оргии и секс с непълнолетна проститутка.
Преди всичко обаче Берлускони беше прелъстител. От ранните си дни като случаен певец на круизен кораб до времето си като продавач на недвижими имоти до десетилетията си като политик, усмихващ се на италианците от телевизионни предавания, излъчвани по каналите, които притежава, Берлускони беше безсрамно съсредоточен върху едно нещо - да спечели сърцето на всеки пред очите му.
"Помислете си колко жени има навън, които биха искали да си легнат с мен, но не го знаят", пише Берлускони в биографична книга.
Берлускони нямаше проблем с непристойното си поведение и пиперливия си хумор. Без скрупули организира пищни вечери "с хубави момичета". В стремежа си към обожание Берлускони беше готов да прекрачи безброй правни и етични граници. Изгради медийната си империя върху вратичка в италианското законодателство, което му позволи да заобиколи забраната за създаване на национална мрежа. Берлускони изкупи пакети от местни телевизионни станции и ги пусна с едни и същи предавания.
И така докато по държавната телевизия RAI вървяха сериозни програми, каналите на Берлускони предаваха лицензирани американски телевизионни блокбастъри като Далас и Династия и вариететни екстравагантни шоута с участието на полуголи субретки (в някои комедии и водевили – весела прислужница, която обикновено се присмива на господарите си, бел. ред.).
Пробивът му в политиката дойде след разпадането на италианската политическа система след корупционния скандал mani pulite (известната операция "Чисти ръце", бел.ред.). Сривът на основните политически партии отвори вратите за Берлускони, който стигна до премиерския кабинет. През остатъка от кариерата си италианецът става обект на обвинения, според които той е влязъл в политиката, за да избегне наказателно преследване за корупция. Самият Берлускони обаче многократно е определял тези обвинения като "лов на вещици".
Берлускони е изправян на съд най-малко 36 пъти по различни обвинения. Едно от тях касае и мавзолеят в Аркоре, който е бил незаконен по време на построяването си. Мавзолеят обаче бе направен законен чрез промени в 200-годишен закон, направени от правителството на Берлускони през 2003 г. - позната тактика на покойния вече италиански политик. Берлускони е обвиняван многократно за връзки с мафията - твърдения, които той опорито отрича през живота си.
Преди окончателното му отстраняване от власт през 2011 г. списание Economist го описва като „човека, който прецака цяла държава“. Но трудно може да се отрече, че като политическа фигура Берлускони оставя своя отпечатък върху Италия и света. Със стила си на шоумен, Берлускони създаде нова форма на медиен популизъм, която бе използвана и от Доналд Тръмп.
В международен план Берлускони се хвана за ръце с либийския Муамар Кадафи и руския президент Владимир Путин. Доскоро през октомври той все още описваше Путин като "приятел“, след като изпрати бутилка вино за рождения му ден, според запис, публикуван в италиански медии. В Италия пък Берлускони прокара политически път за управление с набиращите скорост десни популисти. После бе засенчен първо от "Лига" на Матео Салвини, а после и от "Братята на Италия" на Джорджа Мелони.
Докато Италия се готви да погребе един от най-запомнящите се политици, журито все още не знае дали той ще бъде запомнен с любов. Но няма съмнение, че той ще бъде запомнен.
превод и редакция: Джесика Вълчева
