Костадин Костадинов и Станислав Стоянов от ”Възраждане” са на двудневно посещение в Бундестага, за да се срещнат с ръководството на ”Алтернатива за Германия”. Съобщението е разпространено от партийния пресцентър. За какво се бори ”Алтернатива за Германия” обаче?
Какво казват от "Възраждане"
В рамките на два дни предстои както лидерска среща между Костадин Костадинов и Тино Крупала, така и работни разговори, в които ще бъдат обсъдени основни акценти в политическите програми на двете партии, жизненоважни както за двете страни – България и Германия, така и за нашия общ дом Европа: икономика, социална политика, енергетика, земеделие и култура.
По последни проучвания "Алтернатива за Германия" все повече печели одобрението на германците и все по-често анализаторите я поставят на второ място при евентуални избори днес. "Възраждане" от своя страна също печели доверието на все повече българи, като от седмо място и най-малката партия в 47 Народно събрание в 49 тя вече е трета политическа сила в страната ни и най-голямата партия в България, тъй като пред нея има две коалиции.
Вярно ли е това?
Краткият отговор е не съвсем. Според проучвания на общественото мнение все още има около 1% разлика между социалдемократите и "Алтернатива за Германия"(AfD), както показва брюкселската социология на Politico. "Възраждане" визират последното проучване на YouGov, които публикуваха данните си на 9 юни. Според него 20% от германците подкрепят "Алтернатива за Германия", което поставя партията на Олаф Шолц (социалдемократите) на трето място. Infratest-dimap също публикува социологическо проучване, което дава по-висок резултат на "Алтернатива за Германия".
В последното проучване социологите обърнаха особено внимание на симпатизантите на AfD. Основната причина за по-високото им позициониране е недоволството на електората от всички останали партии и правителството. Само 32% твърдят, че напълно подкрепят политиките на AfD.
"Възраждане" обаче са много далеч от тези проценти. На първо място - голям е броят на негласуващите у нас. На второ място - разликата между партията на Костадин Костадинов и първите две формации (ГЕРБ и ПП-ДБ) е между 10 и 15%, а не около 1%, какъвто е случая с AfD.
За какво се бори "Алтернатива за Германия"?
"Алтернатива за Германия" е крайнодясна партия. Особена популярност на предишните избори формацията натрупа заради политиката си срещу миграцията. Идеологията й е национализъм, евроскептицизъм, национален консерватизъм, популизъм, неолиберализъм, анти-феминизъм. "Алтернатива за Германия" е партия с "екстремистки, антисемитски и расистки характер", казват експерти.
В началото AfD е еврокритична партия, която е противник на политиката за спасяване на еврото, провеждана от Ангела Меркел, пишат от "Дойче веле" преди няколко месеца. Още тогава в партията има три течения: икономическо-либерално, националконсервативно и дяснопопулистко. Двама от тримата ѝ основатели отдавна са напуснали партията. Тези промени на върха се превърнаха в нещо обичайно - ръководителите на АзГ се сменят често. Това е една "преди всичко разединена партия, в която постоянно има битки между ръководството и членовете", посочва Урсула Мюнх.
Първоначално партията се явява на избори с пазарно-либерална икономическа програма. Радикализацията започва през 2015 година с пристигането в Германия на стотици хиляди бежанци, търсещи закрила от войната в Сирия.
Има 80 000 членове. За сравнение в най-голямата партия в Германия - Социалдемократическата, членуват 380 000 души. Над 80 процента от членовете й са мъже. . Освен това ксенофобията, антисемитизмът и поддръжката на авторитарните режими са много по-разпространени сред техните поддръжници в сравнение със симпатизантите на другите партии.
Приликите?
Забелязват се съществени прилики между политиката, която изповядва крайнодясната AfD, и поведението на партия "Възраждане" и нейните симпатизанти. Особено през последните дни.
Ето така например мъже и жени с тениски на формацията нахлуха в частен киносалон, за да спрат прожекцията на филма “Близо”, който се излъчи в рамките на “София прайд фест”. Основното им недоволство бе предполагаемата гей-тематика и “пропагандата на хомосексуални отношения между деца”. Заговори се и за педофилия. Актът бе осъден от някои политически лица. МВР започна проверка. Няма обаче позиция на българското правителство.
Вчера София осъмна с еврейски звезди и свастики, изрисувани на витрините на няколко столични заведения. Всичко това се случи след като частен собственик лепна табела на магазин за крафт бири, според която няма да обслужва симпатизанти на “Възраждане”. Един от депутатите на Костадинов, заедно с тумба симпатизанти, нахлу и размаха депутатската си карта като обеща да получи възмездие.
Реакция на българското правителство за свастиките в центъра на София няма. Голяма част от обществените ни личности също мълчат.
Междувременно обаче “Възраждане” отиде на среща в Германия с представители на крайнодясната “Алтернатива за Германия”. Работно посещение, вероятно с партийна субсидия (тоест нашите пари). Вероятно двете партии ще обменят опит. И вероятно едните ще кажат на другите как с популизъм, ксенофобия и заигравка с човешките страхове да стигнат до върховете на политическата сцена. Ако има кой да им вярва.
Джесика Вълчева
