Освобождаването на гл. прокурор Иван Гешев от ВСС е горчива радост. Не само защото той изобщо не трябваше да бъде избиран на този пост и тези, които го избраха, сега го свалиха. А защото уволнението се случи „по втория начин“ – не по силата на правото, а заради политическия интерес. И защото уволнението му е необходимо, но не достатъчно условие за пълна радост. Достатъчното условие е да няма след него други гешевци и други съдебни кадровици, които да се въртят на 180 градуса, според конюнктурата.
Гешев се еманципира от довчерашните си кукловоди, стреляйки срещу тях с размразени дела и искания на имунитети. Но точно това може да се окаже перилния препарат, който да ги изпере. Както забеляза и един от „преживелите катарзис“ прокурори, обърнали се срещу него, с реваншизма и сринатия си до дъно авторитет той може само да помогне на защитата на кукловодите в съда, ако те изобщо стигнат до съд.
Реваншисткият Гешев се превърна в политически играч и дотук спомогна за съставянето на правителството, като с обвиненията си постави в ъгъла ГЕРБ да подкрепят втория мандат на ПП-ДБ. Сега обаче поисканите от него имунитети са в известен смисъл общо бреме за управленската коалиция по неволя. Тя готви комисия, която да разгледа поисканите от него имунитети на 6 депутати, но най-важният е на Бойко Борисов, останалите са колкото да не изглежда, че той се цели само в бившата управляваща партия. Комисията вероятно ще проучва над месец исканията – по седмица на случай, но през това време Гешев може да е още главен прокурор. Всичко зависи от това кога президентът Румен Радев ще издаде указа за освобождаването му, едва с който свалянето му от поста ще стане действителност.
Президентът може да протака, като изчаква решения на Конституционния съд. Гешев се защитава с две искания пред съда, за които още не е решено дали изобщо ще бъдат допуснати за разглеждане. Едното е за намаленото от парламента в началото на месеца мнозинство за освобождаването му – от 17 на 13 гласа (той бе освободен от ВСС с 16 гласа). Гешев атакува неравнопоставеността си спрямо другите „двама големи“ – шефовете на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, чието освобождаване остава със 17 гласа и е твърде вероятно съдът да допусне делото за разглеждане, а докато го разгледа по същество, може да мине лятото, в което все-още-главният прокурор да се вихри на воля.
Другата претенция на Гешев – че ВСС е с изтекъл мандат още миналата есен и решението за освобождаването му е нелегитимно, най-вероятно ще бъде отхвърлена от съда. Защото преди половин година по напълно аналогичен казус – за изтеклия мандат на Инспектората на ВСС, КС се произнесе, че инспекторите остават с правомощията си до избора на нови.
Остава и вариантът президентът да удължи службата на Гешев, като върне мотивирано искане до ВСС да преразгледа решението си за предсрочното му освобождаване. Но съветът може с ново гласуване да потвърди решението си и тогава вече Радев няма да има основания нито да откаже да подпише, нито да бави указа.
Въпросът е: какъв би бил интересът на президента да се впусне в игра по спасяването на разжалвания Гешев. Едната би могла да бъде да държи ГЕРБ в партер и оттам да клати цялата управленска коалиция, въпреки че ГЕРБ се държат леко критично, но подчертано почтително към него. Президентът е заплаха за ГЕРБ на местния вот наесен с готвени свои протежета за кметове в „градове на ГЕРБ“, включително с кандидати бивши „гербери“. В негов интерес е също да спечели съюзник в лицето на Гешев, който, ако все пак бъде окончателно освободен, получава и президентски трамплин за евентуална своя партия.
С подобна игра обаче Радев рискува да създаде мотивация и у ГЕРБ за импийчмънт, както и още едно основание за протести под прозорците си – освен путинист, вече ще е и гешевист. Затова най-разумната за него стратегия на протакане на указа за Гешев е да заложи единствено на изчакване на евентуално дело в КС за неравното третиране на главния прокурор с шефовете на ВКС и ВАС, за да гони приличие – държавният глава е блюстител на конституционния ред.
Ако все пак президентът издаде указа за освобождаването на Гешев в разумен срок дори и без да чака конституционни дела, тогава изниква въпросът дали този делегитимиран (те си го избраха, те си го свалиха) и с изтекъл мандат ВСС ще понечи да избере нов главен прокурор. Но докато КС не се произнесе по равнопоставеността на „тримата големи“, ВСС не може да избере нов главен прокурор отново с минимум 13 гласа, без да рискува вотът да се окаже опорочен.
Ако пък се чака новият главен прокурор да бъде избран от нов ВСС, то за попълването на парламентарната квота в него са нужни 160 гласа, което, ако не е на класическия партиен принцип – трима от моите, двама от твоите и пр., ще е толкова трудно, колкото и намирането на съгласие за конституционна реформа на прокуратурата.
Така че Гешев може трудно да падне окончателно, трудно ще е и да се осигури негов наследник. Прокуратурата наистина е най-голямата кутия на Пандора в България. Отворихме я – разбягаха се змии и гущери. Ако я затворим – може вътре да е само надеждата.
Веселин Стойнев, Дойче Веле
