Имунитетите на четирима народни представители поиска освободеният от поста си главен прокурор Иван Гешев - на Кирил Петков (ПП-ДБ), Бойко Борисов (ГЕРБ), Даниел Александров (ГЕРБ) и Даниел Аврамов (ДПС). Народното събрание в момента умува дали да се създаде комисия, която да разгледа внесените от обвинението мотиви към тези искания. Някои партии определиха идеята като глупост и вече заявиха, че няма да я подкрепят. Какво обаче казва законът и какво би станало, ако народните представители откажат да отнемат имунитета на даден депутат?
ФрогНюз разговаря с конституционния експерт Наталия Киселова.
Доц. Киселова, депутатите в момента обсъждат дали да бъде създадена временна комисия, която да обсъжда поисканите от прокуратурата депутатски имунитети. Вече се появиха политически лица, които определиха това като глупост. Доколко е законово обоснована една такава комисия?
В Конституцията имаше до 2006 г. един единствен ред - че Народното събрание дава съгласие за привличане към наказателна отговорност на народни представители. След промените в основния закон тогава се даде възможност и народен представител доброволно да се откаже от имунитета си.
Каква беше процедурата до 2006 г.?
До промяната правилото беше, когато има искане от страна на главния прокурор, да се създаде комисия, която да прегледа материалите и преценява дали да даде съгласието си. Идеята на това нещо е да не се занимават всички 240 депутати с тези материали. Избираха се на паритетен принцип - от всяка парламентарна група по 1 депутат.
Сега правилата се обогатиха като се даде възможност на лицето, чийто имунитет е посикан, да се откаже само от него.
Тоест сегашното предложение на “Продължаваме Промяната” - “Демократична България” в момента повтаря конституцията до промяната и през 2006 г.?
Да.
Какви са сроковете, в който депутатите трябва да се занимаят с въпроса?
Това вече е автономия на Народното събрание - в какъв срок да реши. Имунитетът е привилегия, дадена, за да може съдебната власт да не влияе негативно върху работата на законодателя. В правилника си НС може да предвиди срок, в който да се разгледа въпросът и респективно да предложи на пленарна зала гласуване. Може да предложи и да не се дава съгласие.
Какво става при такъв случай?
Случва се това, че прокуратурата, дори да иска, не може да възбуди наказателно производство срещу лице, което е народен представител. Имало е искане за задържането на Волен Сидеров и Десислав Чуколов през 2015 г.
Народното събрание е автономно да реши как да даде съгласието си. Може да го реши посредством комисия, която да го подпомогне, но може да реши и всички народни представители да се запознаят с документите. Не са искани толкова много имунитети накуп и поради тази причина и комисиите са били създавани рядко.
Колко гласа са необходими?
Обикновено мнозинство - повече от половината в зала при наличие на кворум. Обичайно този, по отношение на когото е искането, или не участва в гласуването, или се въздържа.
Джесика Вълчева
