След 1989 г. България потегли към Запада и ЕС. Но така и не пристигна окончателно, отбелязва “Дойчландфунк” в едночасов репортаж, озаглавен “Сбогуване на части: Сложното отношение на България към Русия”. Репортажът на Радио ”Дойчландфунк” започва с автентичен запис на българска новинарска хроника от 1962 година, когато ръководителят на СССР Никита Хрушчов посещава София.
“През шпалир от ентусиазъм и цветя преминават представителите на нашата велика братска страна, която е проляла кръвта си за България”, чуваме да казва ентусиазиран дикторски глас.
"Велика братска страна, чиито герои проляха кръвта си за България"
Една година по-късно Тодор Живков ще предложи България да стане 16-тата република на СССР, припомнят авторите на материала Дирк Ауер и Андреас Кунц. И подчертават: Култът за благодарност към Русия бе буквално циментиран не само в българския пейзаж - чрез многобройни паметници и съответните празници - но и в главите на много поколения българи.
Журналистите от “Дойчландфунк” пътуват до връх Шипка на 3 март. И срещат много българи, които не крият симпатиите си към Русия. “Наблюдавам всеки ден паметника и се изпълвам с благодарност към руския народ”, казва пред германската обществена медия Десислава Петкова, която живее в малко село, близо до връх Шипка. “Ние, българите, носим Русия в сърцето си”, допълва Рад Иванов. И повтаря добре познатите пропагандни тези на Кремъл: “Днешна Русия защитава интересите си. Има едно военно обединение, което е обградило Русия от всички страни. Русия е принудена да защитава себе си и своите граждани в Донецк.”
Авторите на репортажа припомнят, че по време на Народна република България в химна на страната е добавен куплет, в който се споменава името не на българската столица, а на Москва.
Соцносталгия и симпатии към тоталитаризма
Докато е част от Варшавски договор, България получава кредити от Съветския съюз, възможности за образование там и се превръща в индустриална страна, чуваме още в репортажа. Особено възрастните хора в малките населени места си спомнят с носталгия за това време, отбелязват авторите му. И посещават едно такова село - Розовец, където подробно им разказват за историята на партизаните.
Някога селото е имало 4000 жители, днес те са около 200, като повечето идват само през лятото. “По време на социализма бяха изградени 2500 фабрики и предприятия, изнасяхме зеленчуци, захранваме цяла Москва и Ленинград със зеленчуци. Продавахме и оръжия - в Африка, Латинска Америка”, разказва 83-годишният Дончо Фуклев. Дончо е работил като авиоинженер в чужбина. В края на 1960-те е изпратен в Иран, после в Югославия, Северна Африка, Азия. През 1990-те той става кмет на Розовец, издигнат от БСП. Фуклев не е почитател на демокрацията: “Ние имаме нужда от камшик, някои казват дори диктатура”. Макар да смята, че Русия е извършила голяма грешка с нападението над Украйна, казва, че не може да забрави факта, че два пъти “България е била освобождавана”.
Старата агентура е дълбоко проникнала в институциите и службите
През 2004 година България влезе в НАТО, през 2007 година - в Европейския съюз. Но истинска промяна на елитите така и не се случи, обяснява Екатерина Бончева от Комисията по досиетата и припомня: “Какво се случва след преврата през 1944 година - съветници от СССР идват. Тяхната задача е, цитирам, “преустройството на структурите и дейността на държавна сигурност и милицията по примера на НКВД”. Те организират процеси срещу опозицията”, казва Бончева и допълва: “Всичко това все още тежи върху българската история.”
Голяма част от досиетата на ДС са унищожени от БКП в последните дни на режима, напомня журналистката. Когато през 2006 година архивите са отворени, става ясно, че Държавна сигурност е проникнала като рак в самата тъкан на държавата, обяснява Бончева. А тъй като в България не се стига до лустрация, много бивши агенти започват да работят в новите служби. По-нататък Бончева казва, че най-сериозният опит да бъдат прекъснати тези връзки е било изгонването на 70 руски дипломати и служители на посолството през юни 2022 година. Тя споменава и това, че много хора на високи позиции у нас все още имат контакти с руските тайни служби. Сред тях и високопоставен натовски офицер от България, който беше уличен като шпионин през март 2022 година.
"До ден-днешен не можем да се освободим"
Съветският архитектурен стил от 1950-те години е видим по фасадите на сградите на българската власт, отбелязват от “Дойчландфунк”. Авторите на репортажа разговарят и с журналиста Иво Инджев, който от години се бори срещу руското влияние в България:
“Виждате “Александър Невски” - един от символите на руското влияние в България. Най-голямата православна катедрала на Балканите, кръстена на руски светец, който няма нищо общо с българската история”, казва Иво Инджев. „Руснаците се опитват насилствено да русифицират и съветизират България след Втората световна война. И до голяма степен успяват, казва още журналистът. “До ден-днешен не можем да се освободим от това напълно.”
Инджев казва, че историята и нейното тълкуване са в основата на проблемите на България. “На хората успешно беше втълпена тази мантра, че трябва да сме благодарни на Русия независимо какво прави тя.”
“Тук има много силна руска пета колона, която се опитва да отклони България от нейния път към Европа. С вътрешни сили, които са инсталирали в последните десетилетия. Те са навсякъде в българското общество”, предупреждава журналистът. Авторите на репортажа обсъждат с Инджев и руската пропаганда и дезинформация, която се лее от екраните в България, включително на обществените медии - уж под формата на представяне на “другата гледна точка”. “Не може да има гледната точка на убийци и агресори. Тя не е легитимна”, обяснява Инджев. “Трябва ли България да бъде нападната от Русия, за да се събудят българите и чувството им за самосъхранение?”, пита той.
Едностранчиво познаване на историята, дезинформация и слепота за пропагандата, както и широкоразпространено безпокойство от навлизащия модерен живот - това е миксът, който кара България да изпитва тази странна любов към Русия. Въпреки нея всички българи, които емигрират, избират Запада, подчертава Инджев.
Неутралитет, който защитава интересите на Путин
Екипът на “Дойчландфунк” се среща и със Златомир Дьовленски, председател на Национално движение “Русофили” за град Пловдив. И напомня, че техният лидер Николай Малинов е обвинен в шпионаж в полза на Русия. Дьовленски настоява, че основната им цел е да съхранят културните и исторически връзки с Русия. Журналистите питат Дьовленски дали може да си русофил, но да не подкрепяш Путин. “Лично аз съм го срещал това, но не знам на какво се дължи”, отговаря той.
Заедно с Дьовленски германските журналисти посещават протест за “мир и неутралитет” в Града под тепетата. Там се вълнуват от тема, която изобщо не присъства в политическия дебат, но циркулира в социалните мрежи - дали България трябва да прати свои войници в Украйна. Други открито оправдават руската агресивна война. “Ако украинците бяха преустановили подготовката за война и не се бяха подчинили на Запада, нямаше да се стигне дотук”, казва мъж, който събира подписи за неутралитет на България. “За да оцелее Украйна, тя трябва да се раздели със своето марионетно правителство, на чийто връх стои Зеленски”, продължава той. Някои от участниците в събитието дават екстравагантно обяснение за симпатиите на много българи към Москва: “Българите и руснаците са генетично така конструирани, че възприемат околния свят по сходен начин”, казва възрастна жена.
"Българите нямат представа каква е реалността в Русия"
Преди началото на руската война в Украйна около 500 000 руски туристи са посещавали България ежегодно, разказват още германските журналисти. Основно на Черно море, където стотици хиляди жилища са собственост на руснаци. Едва 20-30 хиляди руснаци обаче живеят в България постоянно.
Един от тях е Виктор Бакуревич, собственик на веригата магазини “Берьозка”. В родния си град Томск Бакуревич е работил като адвокат. Докато не поема едно дело. “Имаше разследване срещу кмета на нашия град, бях част от екипа, който го защитаваше. Това беше политически заредено дело. Мога да кажа, че то ме прогони от Русия, защото още тогава, 2006-2007 г., разбрах накъде върви Русия.” И Бакуревич избира България. “Казват: “Кокошката не е птица, а България не е зад граница.” Без да искам да засягам някого с тази шега - има истина, тъй като България е много сходна”, споделя бизнесменът.
“В България носталгията към СССР е много голяма”, казва още Бакуревич, докато обяснява какъв е интересът към руките продукти в неговата верига магазини. Макар че повечето стоки в “Берьозка” днес идват от Украйна, Полша и балтийските държави.
“Българите нямат представа каква е реалността в Русия”, допълва бизнесменът. “И до днес много хора по някаква причина мислят, че тази война е оправдавана.” Затова от началото на агресията Бакуревич решително се ангажира срещу войната и в подкрепа на Украйна. “Често чувам, че съм предал страната си. Но това не е предателство, а желание да се противопоставя на братоубийството и на унищожаването на цели градове. Против съм и руски войници да умират.” Сред работниците му са много българи, руснаци и украинци. Проблеми между тях няма.
“Хората, които са избягали, разбират много добре от кого и защо тази война е започната”, казва Бакуревич.
Един спорен паметник символизира разделението в обществото
Репортажът завършва със сблъсъците пред Паметника на Съветската армия в София на 9 май. На този ден там се виждат както български, така и руски и съветски знамена. Едната група протестиращите скандира “червени боклуци” и “тук не е Москва”, от другата страна се чува “победа” и “фашисти”.
“Чувствам жал. Това са зависими болни хора, които се прекланят пред тези, които са упражнявали насилие над тях. Или пък са твърде объркани заради пропагандата”, казва пред “Дойчландфунк” общинската съветничка от “Демократична България” Марта Георгиева. Тя припомня, че монументът е построен през 1954 година, така че да е по-висок от всички сгради на българските институции.
“Русия не е агресор. Русия защитава руското население в Украйна. Влиянието на Америка в цяла Европа води до разруха”, казва мъж от другия лагер. Пред паметника се появява и руската посланичка Елеонора Митрофанова - в автомобил на “Мерцедес”.
Взето е решение от Столичния общински съвет паметникът да бъде демонтиран и поставен в Музея на социалистическото изкуство, разказват авторите на репортажа. Но собственик на монумента е държавата България. А тя от няколко години се управлява основно от служебни правителства. Стабилни политически отношения не се виждат на хоризонта, а сбогуването със съветския паметник е сбогуване на части, обобщава германското обществено радио.
