”Президентът е обединител на нацията по конституция, но в последните дни бяхме свидетели как по абсолютно недопустим начин, в разрез с буквата и с духа на конституцията Радев си позволи да прави не просто политически послания, а да заклеймява определени политически сили“.
Това заяви пред БГНЕС историкът доц. Светослав Живков, преподавател в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
По думите му „Съединението прави силата“ е послание с белгийски произход и в контекста, в който се е използвало, поне до средата на 30-те години на ХХ век, се е разбирало не толкова националното обединение, а по-скоро идеята за обществения консенсус по базови въпроси.
Доц. Живков изрази мнение, че държавният глава Румен Радев многократно е говорил за обединение, както по принцип е редно един президент да говори. Според него проблемът при президента, особено в последно време, е тази разлика между неговите думи, неговите призиви за обединение и конкретните му политически стъпки, които са в посока, обратна на този девиз.
Историкът уточни, че Радев си е позволил да апелира към политическите сили да влизат или да не влизат в споразумение помежду си, с цел управление – нещо, което не отива на един президент в една парламентарна република, каквато е България.
Доц. Живков подчерта, че когато оценяваме събития в историческа перспектива, винаги трябва да разглеждаме и контекста. Той констатира, че след 19 май 1934 г. в България се установява един авторитарен режим, претендиращ, че изходът е в едно безпартийно управление.
„На 14 юни 1934 г. с наредба-закон са спрени партийнополитическите организации. В края на краищата в Европа доминира авторитарният контекст. Поне в Централна Европа имаме един установил се вече тоталитарен режим на Адолф Хитлер в Германия, имаме авторитарни режими в Балтийските страни, в Полша, в Австрия, Мусолини също е затвърдил своята диктатура“, коментира ученият и допълни, че практически извън Скандинавия и западните краища на Европа, единствената демокрация, която устоява, е Чехословакия.
Експертът наблегна на обстоятелството, че начинът, по който се налага авторитарният режим в България, се случва без особена съпротива от страна на обществото, което показва, че по онова време българските партии са със силно подронен авторитет.
Доц. Живков сподели също така, че една от причините в България да няма ясна визия и консенсус относно външнополитическата ориентация на страната, дефинирането на националните цели и тяхното отстояване, е в случилото се след 1944 г.
"В края на краищата ние живеем тук и сега, в 2023 г., миналото служи за обяснение, но не може да служи за оправдания", категоричен бе той.
