Никой от предшествениците на сегашния президент не е успял с политически проекти
Учени в БАН взимат по-малко от една софийска чистачка
Образователният министър Игнатов е изхвърлен от Алма Матер и сега си отмъщава, казва писателят и лидер на най-младата формация, известна като професорската партия
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Томов, как най-младата родна партия попадна в медийна интрига, че е част от политическия проект на президента Първанов?
- Интригата не е достоверна, няма никаква връзка между президента и нашата формация. Нямам никакви контакти с г-н Първанов, нито имам представа какви проекти разработва. Един вестник твърди, че Първанов харесвал нашата партия за гръбнак на неговите политически амбиции. Не знам дали това твърдение е партенка, но хората, които са измислили тази инсинуация, изпадат в известно противоречие – “България за всички” е учредена на 8 юни тази година. Не сме питали никой от лидерите или институциите, за да вземем това решение. Законът за политическите партии ясно е оказал реда, по който те се учредяват. На път сме да осъществим нашия политически проект, а ако някой го харесва, това само може да ни радва.
- Ако са верни медийните твърдения, че Първанов харесва партията ви, бихте ли го припознали като член и съмишленик?
- При нас са добре дошли всички, които са изповядвали една или друга идеология, членували са в различни партии, но са разочаровани. Но така зададен въпросът е в известна степен унизителен за президентската институция.
- Но Първанов сам се постави в подобна ситуация, хората имат право да се интересуват от намеренията, които лансира и се опитва да реализира.
- Все още лично от него не съм чул за подобни намерения, други ги тиражират в публичното пространство. Ще припомня само, че предшествениците на Първанов имат горчив опит от подобни намерения. Жельо Желев тръгна да прави Либерален алианс и да печели избори, но нищо повече не се получи. Петър Стоянов стана председател на СДС и реши да го възкресява, стана депутат, но все нескопосани опити. Надявам се, че Първанов, когато приключи мандата си ще бъде на висотата на колегите си от сериозните европейски държави и САЩ. Той може да бъде полезен като авторитет, но не и като партиен лидер.
Президентската институция според мен трябва да олицетворява единството на нацията и държавният ни глава трябва да бъде на нивото на задълженията си. Той не бива да се меси в никакви конюнктурни политически проекти. Като завърши мандата си, да реши с какво ще се занимава, но на този етап президентската институция не може да се свързва с текущ, конюнктурен и още повече политически проект. Ако все пак се е отдал на подобна дейност, това ще урони престижа и авторитета на институцията. Хората, които гласуваха за него, не му се довериха с презумцията, че ще бабува на някаква нова политическа сила. Това е недопустимо.
- Успешен ли е вторият мандат на Първанов като президент?
- Оценка ще дадем, когато престоят му на „Дондуков”2 приключи. Остава още една година в тази напрегната политическа ситуация, а това е прекалено много време. Могат да се случат много неща в българския политически живот, които да променят крайната оценка. 7 години не са равни на 8, избързваме. Последната година ще се окаже решаваща за мандата му.
- Казвате, че сте партия, която приема разочарованите от други идеологии, с какво по-различно ще печелите членове и привърженици?
- Ще прецизирам терминологията – не сме партия, тръгнала да събира всички разочаровани и да ги калесваме, а сме формация с конкретна центристка платформа. Искаме да предложим на обществото в няколко направления много ясно цели, които да дадат възможност да се престане с това люшкане от една в друга крайност. И в краткосрочен, и в дългосрочен план първата ни мисия е 100% образованост на обществото. Това е страшен проблем. Къде сме ние в разделението на труда в обединения Европейски съюз? Очакват се от партньорите ни да дойдат милиони към нас, но открит е въпросът ще успеем ли да ги усвоим ефективно до 2014 г.? Ще създадем ли една модерна инфраструктура и конкурентно стопанство, или ще продължим да изоставаме, да имаме затихваща икономика, болно население, ниска раждаемост, демографски взрив, етнически конфликти. Трябва да си отговорим, колко време още България може да е в състояние на затихващи функции, докато се размием съвсем в границите на ЕС? Не сме ли обречени на изчезване?
На тези сериозни въпроси нашата формация ще търси отговор и съмишленици. Искаме да дадем представителство на огромен брой хора, които милеят за родината си, а те не са малцинство. Наблюдаваме оварваряване, опростачване на политическото говорене и аз не знам дали то изобщо е политическо, защото хората, които се изразяват с такъв език, не са политици, а случайни, но попаднали във властта. Облъчват ни с уличен, жаргонен език, който отразява само примитивното им мислене. Затова, когато се говори за политически език, трябва да се види той кого олицетворява.
Политическият тон от времето на Кръглата маса от 1990 г. до ден днешен остави едни отпечатъци в съзнанието на хората. Обществото живее с усещането през тези 20 г. на излъган колектив. Много от недъзите на днешния ни живот са следствие от задкулисни договорки на Кръглата маса. И тъй като говорим за появата на нов политически субект, алтернатива на всички досегашни управления, не бих искал това да става по внушение на никога, най-малкото на президента. Така в хората ще остане усещането, че пак някъде, от горе им се спуска някакъв проект. В този ред на мисли, нима допускате, че университетските професори, които са ядрото на формацията ни, биха изпълнявали нечий проект, та ако ще той да е на Буш, Клинтън, или Горбачов? Изключено е университетските просветени умове да бъдат впрегнати под диктата на някой, да се включат в нов политически проект. Хората, с които създаваме новата партия, имат съзнанието за това, че не участват във формация, родена инвитро.
- Казвате че сте центристка парти, но къде сте по-близо - до лявото или до дясното?
- Няма ляво, няма дясно, у нас тези понятия не влияят, а остават на равнището на една празна фразеология. Когато става дума за доброто на България, няма леви, няма десни мерки, а само добри, правилни и полезни.
- Лансирате се като професорска партия, от какво е недоволен научният ни елит, че търси политическо представителство?
- Последните 20 г. българската интелигенция изтърпя много упреци, че се дистанцира и не се включва в обществения и политическия живот.
Когато отпадна необходимостта човек да бъде член на партия, каквато беше БКП, много хора, включително и аз, професионално си поехме дъх и тръгнахме да се занимаваме с реализацията си. Тоталитарната система през последните години беше дотегнала на хората чисто емоционално и даже физически. Интелектуалците са с по-свободен дух и впрягането им в обществена дейност е някаква тегоба. Но за 20 г. се видя, че политическа класа е наистина отгледана от някакви договорки на Кръглата маса, формирана по неестествен път, а това е причината за случващото се сега в страната. Преобладаващото мнозинство е от депутати, които никой не може да запомни, политици еднодневки, хора се събуждат за една нощ министри, а после ги забравят, че са съществували даже. Такава конюктураност, такава объркана политическа ситуация не съм очаквал.
От какво да са доволни тогава професорите? Средната заплата в БАН е паднала на 274 лв., това е два пъти по-малко отколкото на една софийска чистачка. Един професор в СУ взима максимум 1000 лв. Един бодигард на мутра получава в пъти повече, а редно е да сравняваме нашия професор с колегата му в ЕС. Това показва колко са ни объркани ценностите и за 20 г., и особено след влизането ни в съюза не чух нито един български политик, държавник или еврокомисар да каже, че за българското образование не се спазва европейското изискване 3% от брутния вътрешен продукт да се отделят за образование. В областта на науката, културата и образованието се движим в коренно противоположен път от европейския. Само преди дни 10 председатели на творчески съюзи у нас алармираха обществото и държавните институции, че са ужасени от бюджетната прогноза за следващите три години, представена от министъра на културата на ГЕРБ, и че ще сезират всички европейски институции за геноцида, който се упражнява в тези свери. Ето за това единственият инструмент, чрез който може да се влияе върху реалните процеси е интелектуалците и учените да се включат в политическия живот чрез избори , да излъчат представители на различни равнища на властта. Участниците в нашата формация нямат желанието да стават партийни секретари, но виждат чрез нея възможност да са духовни водачи на нацията, партията е просто инструмента.
Тук е надеждата на „България за всички” - да даде възможност на излъганите, разочарованите да имат алтернатива. Вече има и отлив от ГЕРБ. За нас хората не са неясна, тъмна маса. ГЕРБ повтаря и на централно и на месно ниво грешката на всички останали партии. – партизанщина. Сменят се ръководители и професионалисти, само защото трябва да дойде на власт партийното другарче от ГЕРБ. И като правило това трябва да е неподготвен човек. Това се отнася особено за провинцията, но такива попаднаха и в правителството. И се наложи да бъдат сменени.
- Научният елит обаче никога не е бил чужд на политиката, а примерите са много – Михаил Неделчев, Елка Константинова, Александър Йорданов, Николай Василев, Андрей Пантев, Пламен Панайотов, Камелия Касабова, Огнян Герджиков Даниел Вълчев...Може би сега професорите искат цялата власт?
- В началото на прехода д-р Желев казваше, че може би ще настъпи великото време на интелигенцията. То обаче не дойде, защото трябваше да се сменя собствеността в държавата. Българската интелигенция няма как да се включва в схеми за източване на фирми, неясна приватизация, първоначално натрупване на капитала чрез сенчеста икономика. Ето например проф. Николай Василев беше министър, но е ярък пример, че човек може да е бил във властта и да се е опазил чист.
Нормално е тези хора, когато видят, че усилията им се употребяват за да легитимират управление, което не води към посоката, която са очаквали, да се отдръпнат. За това и интелигенцията се дистанцира от политиката и от властта. Показателно пък сега е, че в правителството на ГЕРБ няма за пръв път нито един министър от СУ. Това не се е случвало през последните 20 г., но е и доказателство за безкрайно ниското равнище на това правителство.
- Но от Нов български университет има лице в кабинета, този ВУЗ ниско ниво ли е?
- Имате в предвид като министър изключения асистент от СУ Сергей Игнатов, изхвърлен по-точно. За това сега той си отмъщава на Алма Матер и университетът е принуден да проси пари от правителството, които му се полагат.
- Как попадна проф. Людмил Георгиев от върховете на ДПС при вас? Хората са отвратени от Доган и движението му.
- Към нас се присъединяват хора, които са били фактори и в други политически сили, по-добре е те да отговорят защо са се разделили с предишните си партии. Не се притеснявам, че присъствието им ще има негативен ефект за нас. Що се отнася до проф. Георгиев, той ясно обясни защо напуска ДПС. В нашата формация Георгиев излъчва позитивно влияние, върши отговорна работа и по никакъв начин като член на ръководството на „България за всички” няма негативен образ. В държавата свестните са краен брой и затова не бива да ги отписваме с лека ръка. Трябва да е ясно, че Людмил Георгиев, дори и когато е бил в ДПС не е приел ръководен пост, не е поискал да стане дори депутат, а съхрани своето академично равнище. Не се е възползвал от властта, а е работил за кауза, в която е вярвал.
- Кои са най-сериозните гафове в работата на правителството на Борисов?
- Като цяло кабинетът създава усещане за най-зрелия социализъм от последните му години. Желаното се представя за осъществено. Министрите правят едни изявления, а хората усещат, че се случва друго. Тревожно е това, което се прави със здравеопазването. Вместо реформа, то просто се унищожава.
Образователният министър се отказа от нов Закон за висшето образование. Реформата на БАН е чиста ликвидация. Всяка седмица в месеца учените там вече излизат в неплатен отпуск, защото нямат пари за заплати. И тази разруха се усеща във всички свери на живота. Оставаме с усещането, че сме в състояние на доизживяване в периферията на ЕС. Тотална нищета. Наскоро за деня на пожарникаря съобщиха информация, че на двама огнеборци у нас се пода по една стара и скъсана униформа. Сега управляващите им обещават, че може би ще обявят търг да купят от някоя държава пак стари и употребявани униформи. Това ли е перспективата ни?
В Германия пред бизнесмени премиерът се хвали, че вътрешният му министър където копне и вади трупове. Аз не искам да ставаме известни пред света, че вадим скелети на мутри и бандити, когато в България има археологически пласт на 8 хил. години. С това трябва да се славим и гордеем. Ето в това е тревогата на нашата партия – разместени са ценностите. Хората, които попадат в във властта, са не доучили, не стават за тази работа, имат много ниска интелектуална подготовка, не знаят какво управляват, нито в министерствата, нито в министерски съвет. Езикът им отразява тяхното примитивно мислене – те са агресивни, нападателни и владеят хватките на уличната банда. За това битката с престъпността на правителството оставя усещането, че две групировки си разчистват сметките.
- А професорският елит не носи ли отговорност през последните 20 г. за многото продадени изпити и дипломи не срещу знания, а за пари?
- Разбира се, че носят отговорност преподавателите в образователните центрове. Но често в тази връзка чувам обяснението от учители, че през последните години са принудени да пускат учениците в по-горен клас без да владеят материала, тоест невежи. Указанията на инспекторати и министерство са такива. Нямам обяснение защо властта не се ангажира да пресече черната борса с дипломи за средно и висше образование. Свободно в интернет се предлагат дипломи.
- Сравнявате днешното общество с образа на един „колективен Одисей”, който броди из лабиринта на Минотавъра, виждате ли изход?
- Това е една писателска метафора. Всички ние сме този колективен Одисей. Тръгнахме от тоталитарната система да търсим хоризонти на демокрацията. Попаднахме в бурния водовъртеж на някакъв глобален плурализъм и се оказа, че се въртим в един безизходен лабиринт. Аз имам усещането на безизходица, поне що се отнася до лабиринта и Минотавъра. А Одисей е надеждата, че няма да погинем, ние сме Одисей, всички колеги, приятели, съмишленици, народът.
- Твърдите, че за 130 години държавност в България 100-те липсват, кои са ползотворните 30 години?
- Това е периодът до обявяването на Независимостта и Балканската война. Държавата се гради с много бърз темп, дърпа икономически, политически, формира ценности, издига националната кауза като водеща. Следващите 100 години до днес ги пропиляхме с поредица от национални катастрофи, граждански войни, предателства.
- Ако избирателите ви дадат властта, коя ще е първата реформа, която ще предприемете?
- Трябва да говорим не за реформи, а просто за спазване на Конституцията – иска ми се 100% грамотно население. Опростяването на нацията е страшно. С умен народ лесно се правят реформи, но когато невежеството се възпроизвежда от детската градина до работното място и властта е пагубно. Затова на първия учебен ден културният министър ще се шегува дебелашки с децата, че който не учи и изкарва тройки, един ден ще стане министър като него. Загубени сме, ако това е примерът за поколенията.
