През последните седмици военните действия все по-често преминават на руска територия: атаките с дронове срещу Москва и дейностите на партизанските формирования в Белгородска област са по-често в новините, отколкото военните действия на украинска територия. По-рано Путин страховито заплашваше, че всякакви действия на руска територия ще доведат до асиметричен и остър отговор. Няма обаче такъв отговор…
Бившият офицер от британското военно разузнаване Франк Ледуидж, преподавател по военна стратегия и право в университета в Портсмут, смята, че в действителност Москва няма с какво да отговори на украинските контраатаки. От началото на доставките на нови западни оръжия, като системи за противовъздушна отбрана Patriot и изтребители F-16, стратегическият баланс на силите се промени и въпреки че Украйна все още разполага с малко от тези оръжия, вече е ясно, че Кремъл няма козове в ръкава си, които може да използва, за да извърши ескалация.
Атаките с дронове на UAF срещу цели в Русия са огледален образ на сегашния подход на Русия към воденето на война.
С тези атаки Киев демонстрира на руснаците, че прехвалената им ПВО не може да ги защити. Освен това това е послание към режима на Путин: „Преминаваме в настъпление“. Това е част от много мащабната кампания, която обикновено се нарича "контраофанзива" - лятната операция на Украйна за освобождаване на нейните територии. Началото е дадено, а основните действия предстоят.Тук-там Путин все още споменава някакъв „твърд отговор“, но просто няма възможност да го реализира. Няма.
Освен това решението да се доставят на Украйна ефективни модерни изтребители е повратна точка във военния баланс на силите. Кремъл има малки възможности да „отвърне на удара“. Силите на Русия са на изчерпване.
Да вземем наземните операции: превземането на Бахмут е класически пример за „пирова победа“.
Този сравнително незначителен град струва на Русия десетки хиляди убити и ранени войници и унищожени огромни ресурси в продължение на осем месеца. В по-широк смисъл бронетанковите сили на руските въоръжени сили са практически унищожени: според Oryx OSINT Русия е загубила повече от 2000 танка, тоест около половината от наличния брой в началото на конфликта. Както The Insider вече съобщи, руснаците са принудени да използват бронирани превозни средства от 60-те години на миналия век. Русия не произвежда бронирана техника в необходимия обем, за да компенсира понесените загуби. Усилията за набиране и обучение на персонал също са в криза. Това вече води до невъзможност на руските сухопътни сили да водят настъпателни действия. Що се отнася до въздушното пространство, Русия редовно изстрелва десетки ракети по Украйна.
Факт. Но е факт също, че 90% от тях биват свалени от украинската ПВО. Вземете за пример системата за противовъздушна отбрана Patriot, която свали сензационната хиперзвукова ракета "Кинжал". Само преди дни се случи от нападение с 6 ракети и шестте да бъдат свалени. След това случаят се повтори с други 12 – свалени на 100%.В същото време руските доставки на високоточни управляеми ракети очевидно намаляват и сега Русия използва новопроизведени ракети. Всички твърдения на Москва, че с тези ракети са унищожили комплекси Patriot са единствено гола пропаганда.
Да, Украйна също изчерпва боеприпасите за съветските системи за противовъздушна отбрана Бук и С-300 и вероятно целта на честите атаки срещу Киев е да се изчерпят украинските запаси от ракети за ПВО. Но като се има предвид, че Западът доставя на въоръжените сили на Украйна модерна техника, този план явно няма да успее.До няколко месеца Украйна ще премине напълно към западни системи, като успешните IRIS-T, NASAMS и, разбира се, убиеца на "Кинжал" - Patriot.
Следва въпросът: Може ли Русия да разчита на авиацията за постигане на целите си?
С изключение на използването им като платформи за изстрелване на гореспоменатите ракети, насочени към граждански цели, руските въздушно-космически сили (ВКС) изиграят относително малка роля в конфликта през последната година. Същото важи и за украинските ВВС и по същата причина. Според авиационни експерти мощните наземни системи за противовъздушна отбрана на двете страни са довели до "взаимен отказ" от въздушни битки. С други думи, нито една от страните не може безопасно да разположи самолети в подкрепа на сухопътните сили. Русия имаше шанс да постигне това през първата седмица на войната, но не се възползва от него и сега вече е невъзможно, тъй като руските ВВС не са в състояние да провеждат сложни операции за „потискане на противовъздушната отбрана на противника“. Факт е, че руската военна доктрина не е фокусирана върху въздушната мощ, за разлика от НАТО.
Честно казано, трябва да се отбележи, че без помощта на Съединените щати европейските ВВС също не биха успели да постигнат превъзходство във въздуха. Това обаче няма значение, тъй като те имат пълната подкрепата на ВВС на САЩ. Всичко това доведе до използването на тактика с артилерийска насоченост във войната на Русия срещу Украйна, която за последно е била прилагана през… Първата световна война.
Когато въздушните удари са недостъпни поради ефективна наземна отбрана, артилерията е единственият начин да се удари врагът от разстояние. Придобиването от Украйна на далекобойни високоточни артилерийски системи от типа HIMARS обаче, позволи на Въоръжените сили на Украйна да нанасят удари по цели в руския тил без използване на авиация. Това доведе до хаос в руската логистика и тя се опита да се отдалечи повече от фронтовите линии. Това доведе до още повече проблеми, тъй като товарите сега трябва да си проправят път през украински ракетен обстрел. Третата традиционна зона на бойни действия - морската - макар и важна, не е решаваща в този конфликт.
Русия, разбира се, може да се опита напълно да прекрати доставките на зърно от Украйна, но в този случай Западът ще й компенсира всички загуби. Има ли Русия козове, които може да използва, за да отмъсти за провалите? Накратко, не. Русия няма възможности за ескалация срещу Украйна в трите основни оперативни направления на военните действия. Предположенията, че някои „нови“ оръжейни системи, като добре познатия, но практически безполезен танк Армата или нищожния брой изтребители Су-57, могат да спасят положението, са погрешни. Дори да се произвеждат в големи количества, те не биха могли да променят ситуацията на фронта. Има и вариант Русия да опита действия срещу западните съюзници на Украйна - например руснаците вече се опитаха да свалят британски разузнавателен самолет през октомври миналата година, но не е ясно дали атаката е била разрешена от най-висшето ръководство.
За щастие опитът се провали. Резонно е да се предположи, че след това са били отправени предупреждения, че подобни епизоди ще се считат за акт на агресия и ще доведат до пагубни последици. Руската противовъздушна отбрана може да е силна по принцип, но тя няма адекватен отговор на ефективните стелт самолети F-35, които са основата на повечето големи военновъздушни сили на НАТО. Западните авиационни анализатори са категорични, че в борбата срещу НАТО руските Въздушно-космически сили и ПВО като цяло ще бъдат унищожени. Перспективата за такъв конфликт, разбира се, поражда изцяло нов разговор, свързан с ядрените заплахи и възможното използване на ядрени оръжия.
Ситуацията в „конвенционалната“ руска армия вероятно ще се влоши, дори офанзивата на Киев да завърши само с частичен успех. Повратната точка беше съобщението на САЩ за оттегляне на възраженията срещу доставката на изтребители F-16 на Украйна. Сами по себе си те едва ли ще обърнат хода на войната - ще бъдат твърде малко, за да променят значително цялостната ситуация. Те ще се сблъскат със същите проблеми като руската авиация. Освен това украинските МиГ-29 ще бъдат принудени да се противопоставят на ефективната и в момента неунищожена система за ПВО на противника. Но F-16 ще допълнят противовъздушната отбрана на Украйна и ще променят ситуацията на бойното поле. Важно е тяхното символно значение, а то не е по-малко, дори и по-голямо от танковете или ракетно-артилерийските системи. F-16 са знак за дългосрочна и високотехнологична подкрепа за украинската отбрана от Запада и САЩ. Украинската авиация се възражда и с помощта на НАТО ще има решаващо влияние върху общия баланс на силите в средносрочен план - от 2 до 5 години. Русия през това време ще отслабва все повече.
Превод: Фрог нюз
