бТВ показа, че нищо нечовешко не й е чуждо, ако перефразираме Теренций. Във вторник вечерта телевизията подведе своите зрители. Направи го грубо, безпардонно и без колебание.
Ето как. Майката на три деца, Красимира Обретенова от Добрич, на 24 септември изпраща отворено писмо до 11 големи български медии. То започва с обръщението: „Уважаема, Ани Салич, в качеството Ви на журналист, рекламно лице и водеща на шоуто „Великолепната шесторка”, към Вас се обръща една от хилядите обикновени майки на три деца, едно от които НЕизоставено дете с увреждания-много увреждания, след банална вирусна инфекция в бебешка възраст.”
По-нататък Обретенова пише:
„Уважаема Ани Салич,
Нямаше да си позволя да съм толкова груба, ако Вие и цялата медийна гилдия си бяхте направили журналистическия труд да обясните на обществото и на властта, ЗАЩО България води класациите в ЕС по детска смъртност, по брой деца с увреждания, по брой изоставени деца и по брой изоставени деца с увреждания, по брой изоставени деца от ромски произход и т.н. А Вие не го направихте, защото проблемите на изоставените деца са лесносмилаеми като редакционна материя и е по-лесно тези деца да се използват с комерсиален медиен продукт за обществен имидж, отколкото да се разрови цялата бюрократична, институционална, нормативна и управленска система, която пълни домовете за изоставени деца и не прави живота на „семейните” деца по-добър, независимо дали са с увреждания или не. И за това да се говори ежедневно, а не ежесутрешно да се лъска егото на стари и нови управленски люде.”
Думите, които не се нуждаят от коментар.
Нито една от т.нар. големи медии не публикува писмото на Красимира Обретенова, в това число и бТВ. Същите обаче отделиха охотно място (вероятно добре платено) и време за реклама на „Великолепната шесторка”.
Във Фрог нюз писмото на Обретенова попадна чрез български сайт в Чикаго, САЩ. И ние го публикувахме. Също и e-vestnik.bg. Хиляди читатели прочетоха, а част от тях коментираха и подкрепиха горещо написаното от Красимира.
Разбира се, още на следващия ден екип на бТВ цъфна в дома на Краси Обретенова. И се започна едно сълзеотделяне, не ти е работа. „Ние сме с вас!”, „Подкрепяме ви!”, „Искаме да помогнем точно на такива като вас!”, „Ще направим всичко възможно!”, „Благородната ни кауза...” и пр. изтъркани фрази, изречени с покъртителна лекота. Бяхме сигурни, че така ще стане. Знаехме, че бТВ ще се присламчи, ще обсеби, дезодорира и социализира случката с Краси и нейната битка с бюрокрацията и държавата за оцеляване на семейството й. Знаехме, но не вярвахме, че ще е чак толкова нахално и демонстративно. Нито дума за Ани Салич, към която е адресирано посланието, нито помен от упреците, отправени към телевизията и „звездния” екип, който не си е мръднал пръста да вникне в проблемите и законодателната действителнност с цялото й уродливо приложение.
Ани Салич дори застана пред своя „отбор”, все невероятни звезди с благотворителен порив в сърцата, и им даде тон за песен: „Казано честно, всичко ми е наред...” Гледка, която би накарала да се изпотят от неудобство дори санитарите в „Св. Наум” на 4-и километър... Да пееш с пълно гърло „...всичко ми е наред”, когато на тези, за които уж се отнася кампанията, нищо не им е наред, си е медицински случай, съжалявам че трябва да го кажа. За морал пък дори не бива дума да се отваря. В бТВ обаче не са вчерашни. Те знаят, че в част от обществото няма нагласа и желание за подобен разговор и насочват посланията си точно в тази посока. За бТВ, както и за други „големи медии” важи правилото: "Ние сме големи и ще правим каквото си искаме, помиярите нека си лаят”. Които не ръкопляскат на триумфалните звездни изяви на благотворителните шоута са несретници, аутсайдери, завистници, нереализирани типове, комплексари, които оскат да бъдат забелязани и пр. Ние творим история, а намусени джуджета се мотаят из краката ни. Тези, за които огледалото е най-ценното откритие на човечеството, не бива да забравят обаче, че подобна надменност превърна тиражите на някои „грандове” в свлачище, което принуди германските собственици да бързат да се махнат от Балканите.
Независимо какви рейтинги, интерес, екстаз, обем целувки, обем сълзи и приходи ще отчетат В6 и Байландо на Нова тв, за всички е ясно, че това са провали. Триумф на лицемерието и липса на въображение. Обслужва се егото на измислени звезди (разбира се има и изключения), вместо да се даде шанс на самите деца в тези домове да покажат своя талант и умения. Хероите дори не помислиха да отидат сред децата за месец-два, да поживеят с тях, да ги хранят, да им дават лекарства, да се грижат за хигиената им, да им пеят песни и да им разказват приказки докато заспят, а нощем да лъскат тенджерите, коридорите и тоалетните. Без шум и камери. Или пък, направо се размечтах, да вземат в семейството си за отглеждане някое от тези деца. Но не за ден-два, а завинаги. А ако не са готови за подобно нещо, защото наистина се иска кураж, да не ни пробутват лъскави лафове и белозъби усмивки. Знаят го и самите създатели и вдъхновители на форматите, но не биха го признали, поне публично.
От друга страна, трябва да призная, фалшивите пориви може да помогнат все пак. За да замажат първоначалното игнориране на писмото на Краси Обретенова, от бТВ ще я обградят с внимание, ще я развеят като пряпорец над гротеската В6, ще осигурят и средства за лечение на болното й дете. Поне това постигнаха „малките” медии. Важното е да се помогне на Красимира. Макар че една такава предизвикана помощ ще отвори рани в много други семейства, които не са написали открити писма.
И още нещо. Когато Ани Салич представяше участниците в първата вечер на В6, тя не пестеше суперлативи за тях. С аристократична щедрост ги титуловаше, а те премигваха с босилкови клепки и се усмихваха свенливо. Дали Салич е убедена, че всички определения и прилагателни са заслужени, а фактите действителни? Например за специализациите в странство на една миска на нещо си, а сега тв „звезда”? Или това е тема на конкурентна телевизия, където с детектора на лъжата си играят, както врачка от покрайнините на Лом с нокът от мъртвец...
Така си и живеем, сякаш завладяни от черна магия, която някой непрекъснато опакова с шарена хартия и весели панделки. През това време българският сюжет се разпада на молекули и атоми, под бодряшките трели на „Казано честно всичко ми е наред...”.
Борис Петков
