Огромен скандал е на път да се разрази в обществено-политическото пространство заради мракобесен законопроект, който са внесли част от депутатите на ГЕРБ. Предложенията са за промени в Закона за достъп до обществената информация, с които на практика в противоречие с Конституцията на страната ще стане невъзможно граждани да получават информация за начините, по които се разходват публични пари.
9 депутати от ГЕРБ, начело с Анна Александрова, са внесли предложения за промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Това са още Любен Дилов, Стефан Мирев, Ралица Ангелова, Марин Маринов, Красимир Събев, Георги Кръстев, Евгения Алексиева и Бранимир Балачев.
Предложението припокрива исканията на Националното сдружение на общините в България, пишат от в. “Сега”.
По същество предложенията предвиждат създаване на редица пречки за всеки, който би искал да получи достъп до обществена информация. Така например ще се изисква идентификация с ЕГН, както и доказване на “правен интерес” или “членство в местна общност”. Предвижда се също първичната счетоводна документация да не се смята за обществена информация. Това означава да потънат всички документи за плащания на публични средства, както и от европейски фондове.
Създаването на редица пречки за достъпа до обществена информация противоречи и на Конституцията. В основния закон е записано, че “всеки има право да търси, получава и разпространява информация”. Право да търсят информация имат и чужденци, лица без гражданство, юридически лица, тоест няма как да се изисква и събира допълнителна информация за заявителя.
Изискването за идентификация с ЕГН е на практика в нарушение на международните стандарти и правото на Европейския съюз. В становището си Програма "Достъп до информация" сочи, че това е световен прецедент и е сериозна крачка назад. Идеята на практика представлява непропорционално и неоснователно събиране на лични данни. Принципът на пропорционалност е заложен в чл. 32 от Конституцията и чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и Общия регламент за защита на данните.
Нуждата от идентификация с ЕГН съществува единствено случаите, когато не става въпрос за равно право на достъп до обществена информация, а за личен правен интерес от получаване на дадена специфична информация, която не е обществена.
Нарушението на конституцията представлява и предложението за доказване на правен интерес или членство в местна общност именно заради заложеното в Конституцията право на всеки да получава информация.
Единственото основание за ограничение на правото на достъп до информация е наличието на конкуриращо право или защитен интерес. Въвеждането на връзка с местната общност не е свързано с конкуриращо право или защитен интерес. Това на практика означава, че журналисти от дадена точка на България трудно биха могли да се сдобият с информация, която е извън тяхното населено място.
Международните стандарти категорично не предвиждат, а напротив – забраняват да се въвежда интерес на заявителя, посочват в становището си от Програма “Достъп до информация”.
Колкото до затварянето на достъпа до първичните счетоводни документи, от ПДИ казват, че това може да бъде квалифицирано единствено като опит за въвеждане на непрозрачност, неотчетност, предпоставки за корупция и нередности в разходването на публични средства.
Публичността на харченето на европейски средства е специфична антикорупционна мярка, взета след спирането на еврофондовете през 2008 г.
