Пилонът на Рожен ще е еректирал триумф и апотеоз на войнстващата крещяща посредственост. Счупеният таван на въображението на редовия патреот. Сравняват го с Айфеловата кула, която е тържество на човешкия дух и мисъл, уникално за времето си инженерно съоръжение. Люлеещият се под напора на вятъра нашенски кол ще е просто куп изсипани в дупка пари. Нулево интелектуално усилие.
В основата му е погребан митът, че сме дали на Света първия компютър.
Той ще остане като паметник на родната парвенющина, с избелелия от времето плющящ парцал вместо знаме, обраснал със съответстващата му инфраструктура - скара-бира, химически тоалетни с големи опашки отпред, сергийки за магнитчета, знаменца, чаши с лика на бай Тошо, Левски, бате Бойко, Путин, бат'Радев и прочие шедьоври на патриотичния мърчандайз, барака за охраната, будка за билети и туристически карти, друга барака - за инструменти и техника, заграден охраняем и платен паркинг, автомати за кафе, после павилионче за топли напитки, закуски, сандвичи, банички, палачинки и жетони за детската площадка с надуваеми пързалки и електронни игри, която ще е точно зад голямата сцена, на която ще пеят, свирят и танцуват хора и ръченици, докато публиката похапва кебапчета и кюфтета от близкото капанче, който иска може да си вземе и парче пица от павилиона за пици, има и цял ред сергии с дрехи, автентични народни носии, внос от Турция, шити в далечен Китай, по-натам са фургоните, в които спи персоналът, те са тук само временно, докато построят подходящи помещения, понеже зимата е студено във фургоните, зад тях са лехите с домати и краставици, които жената на скараджията е насадила, къщичките за трите кучета-пазачи, навеса за магарето и за форда на Шефа,...
Христо Комарницки
