България може да се присъедини към Шенген на два етапа - през октомври тази година, и януари 2024. Такива сигнали са дали дипломатически източници на Euractiv в Брюксел. Според тях вече се работи върху предварителен план, според който първо ще се премахне контрола на летищата, а пълноправното членство за премахване и на сухопътния граничен контрол може да се случи на 1 януари догодина.
Според източници в София, България има сериозни шансове, ако упражни дипломатически натиск и покаже желание за продължаване на реформите, да постигне пълноправното членство в Шенген още през октомври т.г.
Допреди месец най-голямата пречка пред влизането на България в Шенген беше съпротивата на Нидерландия. Правителството на Марк Рюте е дало сигнал, че оценява високо усилията на българския парламент и последните четири правителства за започване на реална съдебна реформа с въвеждането на механизъм за независимо разследване на главния прокурор, съобщават от Euractiv.
През юли Европейската комисия ще публикува специалния мониторингов доклад за състоянието на върховенството на закона и борбата с корупцията в България, който се пише по настояване на Нидерландия.
Приетите до момента закони, част от съдебната реформа и смяната на Иван Гешев от поста главен прокурор са част от постиженията, които вдигат малко бариерата за България пред членството й в Шенген. Очакването е изчистването на съдебната система да продължи.
Приетата до момента съдебна реформа започна с усилията на служебните министри на правосъдието Янаки Стоилов и Иван Демерждиев, които поискаха дисциплинарното уволнение на Гешев. Последва първият проект за реформа на правосъдния министър в кабинета “Петков“ Надежда Йорданова (ДБ), която също внесе искане за освобождаване на Гешев. А усилията ѝ за реформа бяха продължени от служебния министър Крум Зарков, който внесе в парламента финалния пакет, който нашумя като “Крумовия закон“.
Демерджиев работи за Шенген и като служебен вътрешен министър. Сега правосъден министър е Атанас Славов (ПП-ДБ), който продължава да следва същата реформаторска линия, а декларацията е, че има мнозинство дори за конституционна реформа.
Втората голяма причина за предстоящото приемане на България в Шенген е изборът на редовно проевропейско правителство в София с подкрепата на ГЕРБ и ПП-ДБ, които декларират намерението си да ревизират политиката на Румен Радев към Украйна.
Европейските партньори на страната се надяват, че постигането на тази голяма външнополитическа цел ще спомогне за преодоляването на политическата криза в София.
Възраженията на Австрия за разширяването на Шенген на фона на бежанската криза не са отпаднали, но очакването е Виена повече да не спира двете балкански държави, ако остане единствената страна в ЕС, която е против.
Няколко дни след блокирането на българската кандидатура за Шенген президентът Румен Радев коментира, че страната е поискала гаранции от партньорите в ЕС, че със сигурност ще стане член на Шенген през 2023 година, като посоченият краен срок за това бе именно октомври.
