Европейската комисия предложи в сряда ускорени и по-строги санкции за страните от еврозоната, нарушаващи финансовите правила в ЕС - т.нар. Пакт за стабилност и растеж.
Проектът опровергава плъзналите преди обявяването му слухове за тежки глоби, които могат да засегнат и икономики извън еврозоната - като българската. Той обаче предвижда по- стрикно наблюдение и контрол от Брюксел не само върху държавните разходи, но и върху разширен спектър от макроикономически показатели, свързани с конкурентоспособността на икономиките.
В добри и лоши икономически времена държвите-членки ще са задължени да следват разумна фискална политика, отразена в средносрочни бюджетни цели. Годишното увеличение на разходите не бива да надхвърля средносрочния ръст на БВП, освен ако и без това условие страната е постигнала средносрочната си цел, или хазната има достатъчно приходи.
В случай на системни или значителни отклонения от тази политика, комисията ще може да препоръчва корекция. Освен нея страните от еврозоната ще трябва автоматично да правят и лихвоносен влог равняващ се на 0,2% от БВП, освен ако съветът на финансовите министри не отмени тази санкция с квалифицирано мнозинство. Депозитът ще се връща с лихвата, когато те решат, че отклонението е преодоляно.
Наблюдението върху публичния дълг, който според съществуващите правила не бива да надхвърля 60% от брутния вътрешен продукт (БВП), се изравнява по важност с наблюдението над бюджетният дефицит, който не бива да е над 3% от БВП.
Намаляването на дълга ще се смята за достатъчно, ако се равнява на 5% от разликата над 60% от БВП за всяка от последните три години.
За да започне процедура за прекомерен дефицит, вече ще е достатъчно само предложение на комисията, ако финансовите министри не го отхвърлят с квалифицирано мнозинство.
От тази процедура за държавите от еврозоната ще следва и нелихвоносен депозит от 0,2% от БВП, който ще се превръща в глоба при неизпълнение на препоръките за съкращаване на дефицита. Тя може да се увеличава при продължаващо неизпълнение.
Комисията ще започне да наблюдава и макроикономическите дисбаланси (например дефицита по текущата сметка) и ще публикува списък на рискови в това отношение страни.
Тя предлага да се въведе и процедура за прекомерни дисбаланси, при която засегнатите страни ще получават указания за корекцията им и ще са длъжни да изготвят планове за това.
Ако страна от еврозоната повторно не изпълниява препоръките или не съставя план за корекция, тя ще подлежи на годишна глоба от 0,1% от БВП за предходната година.
Наказанието също ще следва пряко от предложение на комисията, освен ако съветът на финансовите министри не гласува с квалифицирано мнозинство против него.
