Уилям Шекспир, като разбрал, че в България, където от 66 години насам поезията и на малки езици, и дори диалекти, се предвеждала от оригинала, се ужасил, че може някой си Валери Петров или още по-лошото, един лош човек като Кирил Кадийски да го претворят (интерпретират) по подстрочник. Тя, тая, не за Уйли плаче - си рекъл ингилизинът и пак се захванал та понаучил български.
Е, не му бил като староанглийския на една софийска професорка, ама се пробвал с прочутия си сонет 66 и го написал отново. Направо на кирилица.
Фрог го публикува, Шекспир е все пак...
Да бях умрял! Че ми байгън дойде:
с награди да се перчи графоманът,
цървулите ми кляфка да яде,
та гадните лъжи дикиш да хванат,
завистниците да пикаят гас
и пак доносникът да се издъни
и кранта да пробутват за Пегас,
да ми вършеят на главата тръни,
и сухият, увехнал вече лист
на вейка пролетна да ми се прави,
и да се чуди клетият Улис
как от Цирцея днес да се избави.
Изчезнал бих, но виждате сами -
със Словото сганта ще се глуми?
