Бихме искали да смятаме българския език за "голям" език, като имаме предвид неговата история. Днешният български език е наследник на онзи език, за който св.св. Кирил и Методий създадоха славянската азбука и на който преведоха първите книги има повече от единадесет писмена история. През ХІV век наред с гръцки и латински той става трети класически език в Средновековна Европа. Съвременната
Национална кръгла маса на тема "Проблемите на съвременния български език" се проведе в София. Форумът се организира от фонд "13 века България", а координатор на проявата е Институтът за български език при БАН. Основните теми на дискусията са образованието и съвременният български език, медиите и съвременният български език, личност и култура на езика, граници между публичната и медийната реч, мястото на българския език сред езиците на народите от ЕС, социализиращата функция на езика. Дискусията – кръгла маса, е естествено продължение на проведената през 2006 г. от Фонда сесия за подпомагане на научни проекти в областта на съвременното езикознание, разработени от представители на висши учебни заведения на тема „Съвременният български език – съхранена духовност и неизвестно бъдеще”, както и на проведената от Института за български език конференция с международно участие. Националната кръгла маса за състоянието на съвременния български език се подготви от работна група с ръководител писателя Димитър Коруджиев. В дискусиите, освен научни работници, участваха учители, журналисти, експерти по публични комуникации, представители на различни държавни институции, граждани. За съвременната българска езикова политика на въпросите на „Фрогнюз” отговори директорът на Института по български език при БАН проф. Васил Райнов.
Какви са взаимоотношенията между съвременният български книжовен език и българската държава?
- Процесът, довел до създаване на съвременната европейска държава поставя и началото на обсъждането на въпросите, свързани с отношенията между език и общество, език и държава. В Европа с известни неизбежни условности това става от ХVІ до към ХVІІІ – ХІХ век. Именно тогава в рамките на отделните държави – във вида, в който те вече съществуват – се създават и националните им академии: в Италия през 1582 г., във Франция – през 1635 г., по-късно и в Испания, Швеция, Унгария и, разбира се, в България. Както е известно Българското книжовно дружество, по-късно Българска академия на науките, се създава през септември 1869 г. в Браила, като между неговите учредители фигурират знакови личности за нашата история и култура, каквито са Марин Дринов, Любен Каравелов, Васил Друмев или Васил Стоянов. Но независимо от това, в коя част на Европа се създава академия, кога точно се учредява тя, всички подобни институции имат една обща характеристика: поставят в основния свой програмен документ искането за "чист", "красив", "благозвучен" национален език. Такъв текст съдържа и Уставът на Българското книжовно дружество. Учредителите на академиите в по-голямата си част са не само филолози, но и активни общественици. Те прекрасно са разбирали важната роля, която има да играе един стандартен (книжовен) език във връзка с изграждането, стабилизирането и просперирането на всяка национална държава.
Каква е ролята на книжовния, или както по-често напоследък се нарича стандартен език?
- Стандартният език осигурява идентичността на всяка личност: той консолидира отделните членове от дадено общество в едно цяло; разграничава езика на това общество (или общност) от езика на други, обикновено близки, съседни общества – и по този начин разграничава отделните общества, народи или нации. Няма да бъде пресилено да се каже, че всички изследвания върху историята и същността на модерната държава, а и на държавността изобщо, на етноса, на нацията, а и на национализма като политическа реалност, от тогава до сега, придават на стандартния език (като една от реализациите на националния език с неговата символна функция) статут на фундаментален проблем.
Темата за държавата, за държавността и за езика придоби по-особена актуалност след 01.01.2007 г. В какво се изразява това?
- Да, трябва откровено да призная, че тя наистина стана актуална след като Република България стана пълноправен член на Европейския съюз, който преди дни честваше своя половинвековен юбилей. Тук с удоволствие ще споделя, че Институтът за български език беше поканен и приет за постоянен член в Европейската асоциация на националните езици при ЕС – EFNIL. Европейският съюз отдавна е постигнал свободно придвижване на хора, на стоки и на капитали като изгражда ново икономическо, законодателно и политическо статукво за отделните държави. По този начин животът на всяка отделна личност се интернационализира, а такива активно развиващи се процеси оказват и съществено влияние върху статута на отделните национални езици. В началото едни фактори съдействаха за промяна на отношението към езиците, които бяха признавани дълго време за международни. Днес английският език функционира като lingua franca и оказва въздействие върху останалите национални езици, включително върху традиционно възприеманите като международни, френски и немски език. Особено силно е влиянието му върху славянските езици и по причини, свързани с дълбоките обществени и политически промени в славянските държави. Ще спомена само, че близо една трета от дискусиите по време на ХІІ Славистичен конгрес, проведен през 1998 г., бяха посветени на тази тема. Безспорно е, че тези процеси стават възможни и се подкрепят от съвременните комуникативни технологии, наред с мобилността на `хора, стоки и капитали`.
Несъмнено е значението на българския език за историята на Югоизточна Европа, но този факт не се популяризира достатъчно; като че ли той е известен само на по-тесен кръг специалисти. Какво значи „големи” и „малки” езици, защото такава терминология се артикулира в рамките на ЕС?
- Разбира се, ние бихме искали да смятаме българския език за "голям" език, като имаме предвид неговата история. Днешният български език е наследник на онзи език, за който св.св. Кирил и Методий създадоха славянската азбука и на който преведоха първите книги има повече от единадесет писмена история. През ХІV век наред с гръцки и латински той става трети класически език в Средновековна Европа. Старобългарската кирилица и старобългарската литература са безспорен български принос в европейската култура. Създадената на български език книжнина е едно от самобитните неща, с които ние се идентифицираме в Европейския съюз. Днес кирилицата се нарежда сред официално приетите азбуки – този път в Нова Европа. Различието "малки" – "големи" езици се употребява в количествен смисъл – и така се оказва, че българският език е език на малка общност, говорен от малко хора като роден (поне в границите на ЕС).
Ако в България съществува съвременната българска езикова политика, въпреки че категорично би ни се искало тя да е много по-агресивна (Франция е добър пример в това отношение) кой я провежда?
- Известно е, че институциите на Европейския съюз не си разрешават да формулират или да прилагат еднакви императивни политики или еднакви императивни мерки по отношение на националните езици и в областта на всяка отделна национална култура. На практика това означава, че националната езикова политика е изцяло във властта на съвременната държава. С други думи – ако преди две или три столетия изграждането, стабилизирането и развитието на един книжовен език е подпомагало изграждането, запазването и просперирането на държавата, днес пирамидата на стойностите е обърната – очаква се държавата да подпомага своя собствен стандартен (книжовен) език чрез национална езикова политика. ИБЕ е упълномощен и с ангажираност и компетентност изпълнява координиращите и нормотворческите функции. В многовековната история на книжовния български език има сходни примери. До Златния век на българската култура (Х – ХІ в.) като период на подем се нареждат Вторият Златен век от времето на цар Иван Александър и дейността на Патриарх Евтимий от края на ХІV в., която слага отпечатък върху развитието не само на българската, но и на сръбската, на руската и на влахо-молдавската писмена традиция и книжовен език.
Можем ли да приемем, че днешната ситуация изисква особени грижи от страна на държавата, подпомагана от филологическата общност? И – ако това е така, в каква посока трябва да бъдат насочени тези усилия?
- Има усилия и те са насочени към законодателството, към училището, към публичната речева практика, към институциите, обвързани по един или друг начин с езика? И нещо много важно – все още съществува въпросът дали практиките на държавата трябва да бъдат насочени към съвременното българско общество вътре в държавните ни граници или трябва да обхване всички българи? Категорично трябва да кажа, че съвременната българска езикова политика трябва да се обърне към всички българи, независимо в коя част от света се намират те. А това е практика и в други съвременни европейски държави. Но, разбира се, най-напред трябва да обмислим една цялостна програма, в която и изследователският труд на лингвистичната общност ще заеме полагащото му се място.
