Разговарям с банкера Левон Хампарцумян за представения от финансовия министър Асен Василев проект за бюджет. Питам го дали проекта за бюджета на държавата е реалистичен и изпълним.
Специално за ФрогНюз Левон Хампарцумян коментира:
"Макрорамката на бюджета всъщност не е променяна. Което просто казано - на фазата на изходните данни, които приемаме че са надеждни, е направен рационален, относително консервативен бюджет.
Рационален, защото реалните доходи не се увеличават драматично. Компенсацията от социалните разходи е разумна, опитва се да бъде по-малка от инфлацията. Това е разумно и ще обясня защо. Защото инфлацията се дължи на несъответствието между личните средства, и стоките и услугите от другата страна.
Нали разбирате бюджетът не може да прави чудеса. Той има буфери. Има неочаквани неща, има наводнения, някакви външни шокове може да се очакват. Ние не знаеме какви, но случват се неща. И затова трябва да има тук-там такъв буфер. И, разбира се, когато има спокойна атмосфера, която е прогнозируема, когато може да се работи спокойно, имаме вероятността да имаме успешно изпълнен бюджет“
Финансовият министър е предвидил в проектобюджета повишаване на събираемостта от митниците и НАП. Питам, това реалистично очакване ли е.
Левон Хампарцумян коментира:“Събираемостта, особено в митниците, през последните месеци не беше блестяща. Това, което държавата може да направи е да започне по-бързо да връща ДДС- то на фирми. Защото това ускорява оборота на парите в системата и създава допълнително положителен ефект.
Българският бюджет е доста генеричен. Доста опростен. Което дава възможност да бъде доста гъвкъв. Трудно може ред по ред всичко да се предскаже. Това не е да се управлява някакъв мъничък гараж, това не е да се изчука кола, да се боядиса. По-сложни са нещата. Да се надяваме, че българската икономика все още расте, Очаква се да се забави този растеж малко, а може и повече. Но да се надяваме, че ще успеем да преминем без много сериозен спад."
Целта на този бюджет е постепенно да влезем в критериите, които се изискват за еврозоната. Проектобюджетът дава ли шансове за еврозоната с предначертания 3 % дефицит?
„Според мен еврозоната е задължително условие Колкото се може по-рано да влезем, е по-добре, защото тя дава най-много преимущества на икономически активните хора. На тези, които произвеждат, които работят в по-големи корпорации, които пътуват и т.н.
Ние никога няма да имаме същата икономическа структура както на големите пазари – Франция, Италия, Германия. Нека да бъдем ясни. Да сме част от еврозоната в добри и лоши години е добре. И още един ефект – еврозоната е геополитическа група, която ще ни държи там, където ни е мястото. Където преобладаващата част от българското активно работещо и активно мислещо население иска да бъде. Има и хора, които искат да ни вадят от еврозоната и НАТО, но не казват къде искат да ни заведат. Местата, където биха ни завели не са много приятни за живеене.“
Един от основните критерий за влизането в еврозоната също е и ниската инфлация. Левон Хампарцумян коментира:“Най-сигурният метод за намаляване на инфлацията е е да произвеждаме повече стоки и услуги, които някой купува. Има и мерки, които биха могли да укротят размера на инфлацията, да я намалят. Например, цените на електроенергията се успокоиха – дано да е за дълго. И колкото сме по-интегрирани в европейския контекст, в европейската икономика, толкова повече нашите макроикономически показатели ще приличат на европейските.
Няма магическа пръчка или някой икономически гений натиска едно зелено копче и инфлацията намалява. Това е плод на системни, организирани усилия, на цялото общество и най-вече на икономически активните хора.“
Росица Николаева
