Руските наемници, убити в Украйна, помагат несъзнателно за поддържането на нов кешов бум в Русия – необичаен страничен ефект от военните действия.
Парите, изплатени като компенсация на семействата за смъртта им в размер на 5 млн. рубли (грубо 60 хил. щ. долара) на човек, извън неполучените заплати, обикновено пристигат в торби, твърдят няколко жени, пътували в страната да си ги вземат и разговаряли с журналисти на агенция “Блумбърг” само с първите си имена.
Мнозинството от тях са били инструктирани да не депозират кеша в банки. Една от тях – Оксана от района на Урал, е споделила, че не иска проблеми с данъчните служби и че няма документи за удостоверяване на произхода им. Тя е казала, че “Вагнер плаща всичко необходимо” и че “вече е купила апартамент”.
Финансирането на войниците от сухопътните формирования, наети от “Вагнер” да се бият в Украйна – 50 хил. на брой според Вашингтон – превърнало се в парично кранче, е един от няколкото източници на банкноти, просмукващи се в руското стопанство. Количеството рубли е ярък пример за изкривяванията, причинени от войната, която вече е в 16-ия си месец.
Сумата от пари в обращение набъбва с рекордна скорост от септември 2022-а когато руският президент Владимир Путин обяви първата мобилизация в Русия след Втората световна война, довела до отлива на допълнителен кеш от общ 2.2 трлн. рубли от банките, по сметки на икономическия екип на “Блумбърг”.
Предвид рестрикциите върху банковите трансакции, използването на хартиени пари става все по-широко разпространено за издължаване на външни търговски сделки. Този метод прониква и в окупираните части на Украйна, където Русия въвежда собствената си валута, а останалите опции за плащания са ограничени.
Оглавяваната от близкия до Путин санкциониран бизнесмен Евгени Пригожин частна армия “Вагнер” влезе в Украйна още през март 2022-а и, според мълвата, е увеличила състава си със затворници от руските затвори. Пригожин не се опитва да скрие как плаща на бойците си.
В коментар, публикуван през този месец от компанията му “Конкорд”, той каза, че подчинените му “получават всичките си пари в брой”.
“Хората от наказателните колонии отиват на война, за да могат руснаците да си седят у дома до печките и да се топлят”, коментира Пригожин. И пояснява, че “те умират за този черен кеш”. Източниците на средствата на Пригожин не са ясни, но участието му във войната означава, че още източници за военни разходи са извън официалните баланси.
По оценка на икономисти, увеличеното използване на кеш може да е свидетелство за различни промени в руската икономика и нито една от тях – добра. Растящото търсене на пари в брой показва по-ниско доверие в местните банки, по-голямо безпокойство за несигурното бъдеще сред домакинствата, които предпочитат да държат кеш въпреки инфлацията, и растящ дял на сенчестото стопанство и нарушения на данъчната дисциплина, коментира Банкер.
Путин обещава неограничени разходи за военните действия. Отговорността за надзор на системата на кеша в обращение на заместник-председателя на “Банк России” Сергей Белов – военен офицер, който отговаря и за специалните институции, насочващи средства от държавния бюджет към войските на фронта.
В отговор на запитване за коментар, Руската централна банка посочва няколко вероятни причини за т. нар. “повишено търсене” на пари в брой от последното тримесечие на 2022-а. Сред тях са “вероятното допълнително” потребление на банкноти в “новите региони” на Русия – частите от Източна и Южна Украйна, анексирани от Путин през септември 2022-а. “Банк России” напомня и ролята на плащанията в публичния сектор, част от които хората предпочитат да теглят в брой, както и задоволяването на нуждите на туристите по време на майския празничен сезон в Русия.
Официални руски представители, запознати с данъчните въпроси, подчертават, че парите, предназначени за военните, включително и за редовните войски, са основният фактор за нарастването на ролята на кеша. Те смятат, че избягването на данъчни задължения едва ли ще играе важна роля.
За разлика от 90-е години на миналия век, когато работодателите плащаха на служителите си в брой, за да не бъдат облагани с данъци, днес мисленето е по-различно, посочва Олег Виюгин – бивш високопоставен централен банкер и служител във финансовото министерство.
Той коментира, че “данъците са на същото равнище, което е приемливо и за домакинствата и за бизнеса”. И онова, което се е променило, е “че има нов източник на търсене на кеш, свързано със специалната военна операция” – термина, който Кремъл използва за войната в Украйна.
Руснаците теглеха масово парите си от банките през февруари 2022-а когато москва разпореди нахлуването на украинска територия. Но този устрем се оказа краткотраен, защото “Банк России” върна парите във финансовата система под формата на извънредно увеличение на лихвените проценти, позволило за възстановяване на доверието.
Динамиката в наши дни не е по-различна. Парите в обращение бележат десети пореден месец на непрекъснат растеж, надхвърлил с около 1.4 трлн. рубли предишния максимум от март 2022-а, по оценка на “Банк России”. Това е времевата рамка, съвпадаща с обявената мобилизация от Кремъл и офанзивите на паравоенната групировка на “Вагнер” в източния украински град Бахмут – най-продължителната и кръвопролитна битка от войната досега.
Освен че предлага по-ранно освобождаване на извършилите криминални престъпления, оцелели шест месеца на фронта, бойците на “Вагнер” получават и плащания, включително премии и месечни заплати от 240 хил. рубли. По информация на военната групировка, при завземането на Бахмут са били убити 20 хил. бойци, което означава 100 млрд. рубли само за обезщетения.
“Вагнер” не е регистрирана данъчно в Русия, поради което осъществява бизнеса си в кеш, но получава финансиране от правителствения бюджет, твърди Марат Габидулин – полеви командир на милициите в Сирия, свързани с групировката.
Договорите се подписват с друга компания на Пригожин, а парите в брой се доставят няколко пъти месечно с кола до базата му в Южна Русия. Всички плащания, включително премии, разходи за погребения и други са само кеш, разпределен в пликове.
Тези промени принуждават големи части от стопанството да работят “под прикритие”, което повишава риска и несигурността на икономиката.
