Тези дни ни замерят с „новината”, че германският Бундестаг бил признал македонския език, култура и идентичност. Точният текст гласи: „Германският Бундестаг признава македонската култура, идентичност и език. Европейците се характеризират с голямо разнообразие от езици и култури. Македонският език и култура ще обогатят още повече това разнообразие.”
Най-сетне, братя немци. Трябваше да сторите това отдавна, както го е направила Република България. Защото ние от отдавна сме признали пустата македонска идентичност.....от 1944 г. насам. Ето тук е заровено кучето и точно това трябва непрекъснато да се обяснява на нашите европейски партньори.
И тук достигаме до този прословут параграф, точка, или Компромис 18 в готвения от българския евродепутат Илхан Кючюк доклад за напредъка на Република Северна Македония по пътя към членството в ЕС. Създаването на този документ се точи вече месеци и последно трябваше да бъде представен в Брюксел на 27 юни. Току-що долетя новината, че в последния момент е бил изтеглен от самия Кючюк и, както ще видим в следващите редове, това е добра вест.
Трябва да ви кажа, че се измъчих жестоко, докато разбера от тежкия и увъртян „брюкселски” стил какво е това животно, наречено „компромис”, „точка”, „параграф” или не знам още какво с номер 18. В крайна сметка приех дефиницията, дадена от бившия председател на Комисията за външна политика към НС, Димитър Гърдев. А тя е, че „всички проблеми в РСМ бяха обединени в един Компромис 18” (интервю по „Нова Нюз” в предаването на Неделина Анева).
Започнах оттук и продължих да дълбая по въпроса за митичния Компромис 18. Първо достигнах до казаното от Тошко Йорданов, че в него влизат „всички двустранни въпроси между София и Скопие. Както и всички точки за етническото преследване и проблемите на лицата с българско самосъзнание в Северна Македония”.
Може би най-добре ми разясни ситуацията изказването на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев в предаването „Брюксел 1” на Милена Милотинова по „България Он Ер”. „Във всеки доклад в Европейския парламент има възможност всички евродепутати да пишат поправки. После така наречени докладчици в сянка се събират и правят компромисни текстове...Това са и мои поправки, и на колегата Ангел Джамбазки, и на Петър Витанов, и на други колеги също, но предимно свързани с тематиката, която е за човешките права, за дискриминацията, за говора на омраза в РСМ”. После Ковачев пояснява, че в Компромис 18 са и въпросите за историята и културата, а това накратко ще рече – за т. нар. македонска идентичност.
Сега вече ми светна. Ами това са исканията на българските учени, формулирани и изнесени пред Европейския Парламент в Страсбург през юни 2022 г. от Националния кръг „За Македония”. Тогава, заедно с въпроса за вписването на българите в Конституцията на РСМ, ние обобщихме задължителните условия на Р България към Република Северна Македония, за да бъде тя допусната в ЕС. В прочетения в залите на Европарламента пред много представители на различни страни от ЕС Мемурандум се акцентираше върху премахването на „езика на омразата” и за изграждането на истински добросъседски и приятелски отношения между Р България и Р Северна Македония. Българската позиция се свежда до следните два основни постулата:
1. До 1944 г. България и Северна Македония имат обща история (датата е условна и е приета въз основа на установяването на комунистическа власт в Северна Македония);
2. Официалната норма в РСМ е прекодификация на вече създадения още през Възраждането книжовен български език, който има богата история и дълга писмена традиция, т. е. тя има политически характер.
Това по никакъв начин не нарушава идентичността на днешните граждани в Република Северна Македония, заявиха в Страсбург учените от Национален кръг „За Македония”. „Ние не оспорваме правото на всеки неин гражданин да се самоопределя по начина, по който желае и да назовава езика си, както реши. Същевременно категорично призоваваме да спре кражбата и деетнонимизацията на българска история и култура, както и постоянното използване на „езика на омразата”. Това е абсолютно недопустимо за страна, която претендира да стане членка на Европейския съюз.”
Доколкото разбирам, именно в тази насока са 33-те поправки в Компромис 18, които са внесени от представители на различните партии в доклада на Илхан Кючюк. И изведнъж той, според неговите колеги, се е опитал да изтегли тази точка. Ако това се случи, пояснява Андрей Ковачев, „то тогава ще се гласуват поотделно всички тези 33 текста на поправките. И, разбира се, вече е важно всяка политическа формация какво ще даде като препоръка към техните членове: да гласуват „за” или „против.”
Естествено ми беше интересно как Илхан Кючюк ще се защити в идващите от всички страни обвинения в национално предателство. В изявлението си пред БТА той поясни, че е предложил текстове, гарантиращи вписването на българи, черногорци и хървати в Конституцията на Северна Македония. Евродепутатът подчерта, че правата на всеки гражданин трябва да бъдат защитени. Бил убеден в това, защото произхождал от политическа партия, за която правата и свободите са най-висока ценност.
И тогава ми стана ясно. Кючюк акцентира само и единствено върху вписването на българите в Конституцията на РСМ, а останалото се замита под килима. Няма исторически и езикови проблеми, няма „фашистички бугарски окупатор”, фактически няма и „език на омразата”. Нали трябва да сме „истински” и „толерантни” европейци!
Познавам Илхан Кючюк като добър човек и много компетентен политик. Последно се видяхме с него на 1 юни в Европарламента в Брюксел, където по инициатива на евродепутата от ДПС Искра Михайлова се откри голяма изложба, посветена на Перперикон и българското културно наследство. Присъстваха по-голямата част от нашите евродепутати и откриването стана празник на българщината.
Не мога и да си помисля, че Кючюк ще вземе антибългарска позиция. По-скоро той опитва наистина да намери компромис между нашите интереси и щенията на РСМ, която не губи време, а организира през последните месеци тотална атака по всички дипломатически фронтове. Докато бяхме в Европарламента, там щъкаха емисари от Северна Македония, които щателно „обработваха” депутати от различни страни.
Не, Илхане – позволявам си да говоря така поради разликата във възрастта и защото наистина те харесвам. Не може да се разминем само с признаването на българите в Конституцията на РСМ заедно с още почти две десетки народи. Добре е, че намекваш за т. нар. Възродителен процес срещу българските турци, проведен от БКП през 80-те години на миналия век. Ти си млад, но все пак вероятно помниш накъде бяха насочени перфидните удари на властта. Първо бяха сменени имената, даващи на един човек корена му. После се фалшифицира част от историята, като се използваха и реално случили се събития. Българските турци трябваше да забравят майчиния си език, а тези, които говореха на него бяха санкционирани тежко. И още много други неща...
Ето това, Илхане, става реално в момента в РСМ. Знам че ти е трудно да намериш решението, но нали не искаш да участваш в един нов Възродителен процес? Сигурен съм, че отговорът ще бъде „не”!
Проф. Николай Овчаров
