Кандидат-фюрерът престана дори да имитира рационално поведение. Но защо точно сега?
Не за първи път Костадин Костадинович си служи със заплахи. Но отначало неговата вербална агресия беше все пак поприкрита зад някакви опити за духовитост и двусмисленост. Постепенно езикът му стана истеричен и той вече дори не се опитва да мине за цивилизован човек. В последното денонощие лидерът на „Възраждане“ започна да звучи действително като бесноват. Изразът му „уродлива измет, която трябва да бъде унищожена“ (това е точен цитат) е особено добра илюстрация на поведение, което едновременно изглежда налудничаво и може да се окаже опасно – не на последно място и за самия човек, който се държи така.
Разбира се, такива приказки не подхождат на политик, действащ през Народното събрание. Да, естествено, че това са безотговорни словесни опити, които могат да предизвикат насилие от страна на първо място сред по-лабилните поддръжници на Копейкин. Отделно, освен лабилността, я има и откровената, фашизоидна злонамереност. Всички сме свидетели как прожекциите на някакъв абсолютно безобиден филм биват осуетявани с крясъци, заплахи и агресия от страна отново на „възрожденските“ групички криминоиди с еднакви черни тениски, изпълзяващи вече сякаш неизбежно в защита на всяка нечиста кауза у нас. Това отвсякъде си мирише на SA-щурмоваци и на модерен, путиновски тип постановки за нагнетяване на напрежение и страх.
Едновременно с това у нас за пореден път има взривен оръжеен склад край Карнобат. И това някак чудотворно съвпада с ангажимента на новото правителство да изпраща боеприпаси за Украйна. Никой не може да отрече, че президентът Радев, партията и групичките чернотенисковци на Костадин Копейкин и неизвестните лица, взривили оръжейния склад, действат по различни линии, но паралелно в руски интерес.
И тук става особено любопитен въпросът за точното поставяне във времето на все по-истеричните, агресивни и откровено заплашителни крясъци на Костадинович. Последната порция, буквално от вчера, идва ден и половина след бързо приключилия пуч на Пригожин.
В момента, в който вагнеровците тръгнаха към Москва, стана ясно, че руският диктатор и белоруският му васал са напуснали столиците си. Съпротива по пътя към Белокаменната нямаше. Руският престиж беше много сериозно накърнен, още повече, че в момента тече и поредна украинска офанзива по целия фронт. На това отгоре изтеглянето на Пригожиновите криминалци от фронта в Украйна допълнително отслаби руските позиции и директно улесни задачата на Залужни. За русофилските кръгове от нас това беше ден на хаос и тревога. Престижът е една от най-ценните валути, с които руските поддръжници боравят. А сега го загубиха. Набързо постигнатото (и вероятно – временно) споразумение между Путин и Пригожин също не възстанови авторитета на руската държава, защото демонстрира как нещата в Русия се уреждат с лични договорки, а не по буквата на закона. Слабостта на московския режим стана очевидна.
Може би точно затова Копейкин „полудя“ точно сега. Всъщност това не е лудост. Това е активно мероприятие по разсейване на общественото мнение в България. Защото България е важна зона за руската пропаганда в Европа. А и не само за пропагандата: България е видимо най-слабата брънка в общия европейски концерт. За Копейкин е нещо нормално да се задейства с поредната доза крясъци и шумна, безотговорна политическа драматургия, когато господарите му имат нужда да си възстановят поне част от разклатения престиж.
Един ден, когато Русия се види принудена да признае поражението си във войната, която разпали, тези днешни явления ще се изучават, а доста вероятно – и ще се разследват. И тогава ще е много интересно да излезе наяве връзката между безнаказаните фюрерски крясъци на белокосия варненски политик, скръбното боботене на президента, взривяването на поредния оръжеен склад… и оглушителното бездействие на нашите така наречени полиция и агенция за национална сигурност.
Засега обаче крайно рисковото поведение Копейкин се изплаща. Точно тук лежи рискът за нашето болнаво и податливо на удари под кръста общество. Няма смисъл да завършвам с клишето „граждани, бдете“. Вече нямаме за кога да бдим – всичко вече е ясно. Имаме нужда да защитим демокрацията си. Да разчитаме на украинските победи е облог с добри изгледи, но не е достатъчно, защото междувременно наглите заплахи на Копейкин могат да доведат и до трагедии. Точно това не бива да допускаме.
За ФрогНюз
Манол Глишев
