Има нещо неестествено във воя на хора, които до вчера не са имали нищо против ДС, даже напротив, днес да изтъкват именно ДС - потеклото като недостатък. Или именно тези имат против не ДС, а опита за дистанциране от ДС. За преосмисляне. За извинение, дори.
Не знам какво от това е кандидатурата на Терзиев, но атаката срещу него прави впечатление. И днес съществуващият произведен елит - обществен, политически, културен, е пълен с наследници на ДС и БКП. Те са новите - стари звезди на прехода. Никога не пострадали от презрение или изолация. Винаги вадени на показ, поставяни на ключови места в управлението, насърчавани. Постоянно присъствие в живота ни. В бизнеса, в телевизията. Във властта.
Разговор за децата на ДС не е проведен истински. Надявам се да предстои такъв. Но фалшивият рев не е това. Даже е обратното на този разговор.
Темата за тоталитарния режим и репресиите е приватизирана от ГЕРБ, което само по себе си може да се преживява като злоупотреба. Има фалшиво фабрикувани истории за репресирани дядовци, които без свян бяха продадени на синия електорат. Някои помнят тази подмяна. Други още вярват, че Борисов пази от комунистите.
Вчера Васил Терзиев каза: "Боли ме, че тогава са се случили ужасни неща, че са "зачистени" 40 хиляди души... Тогава е прекършен предприемаческият български дух". Каза, че иска да работи за това такива работи повече да се случват.
Не съм чувала много "ДС наследници" да говорят така.
Дано този разговор продължи. И той не е рационален и прагматичен. Без разговор няма осмисляне, а доверието идва с честността. Ако я има.
Миролюба Бенатова
