България преговоря с Европейската комисия и Европейската централна банка за въвеждането на еврото като паралелна валута у нас. Това съобщи финансовият министър Асен Василев.
Какво означава това?
Че докато влезем в еврозоната ще можем да избираме например, дали да получаваме заплатите в евро или в левове. Както и физическите лица ще могат да избират една от двете валути дали да извършват сделки.
Знаем, че засега перспективата пред страната ни да влезе в еврозоната е началото на 2025 година. Изоставаме заради неизпълнението на критерия за инфлация, както и с приемането на специалното законодателство, съобщава БНТ.
Еврото и лева да се използват като паралелна валута и за разплащания от гражданите.
"В момента сделките, които са на физически лица като крайни продажби, заплати, по закон се извършват само в лева. Нека да си проведем всички разговори с ЕЦБ и ЕК и ако има промяна по плана за еврото, тя ще бъде своевремнно коментирана", каза Асен Василев, министър на финансите.
Синдикатите настояват всичко да се съгласува с ЕЦБ и Еврокомисията.
"Със сигурност ще има някакво сътресение, но то дали ще бъде сега или по-нататък от него няма как да избягаме, но в в това е опасностна, ако го направим на своя глава", заяви Димитър Манолов, президент на КТ "Подкрепа".
Бизнесът е положително настроен към еврото, но очакват разговори с финансовото министертво.
"Всички действия, които се предприемат във връзка по-бързото въвеждане на евтрот в България, българският бизнес ги подкрепя. Добре е че се водят разговори с ЕЦБ, но тези разговори следва да се водят и с бг бизнес, доколкото има редица проблеми във връзка с организацията на производствените процеси, бизнес софтуера и дори и фискалните устройства. Не е ясно дали може да работи по начин, по който да приема плащания в две валути едновременно. Вие, ако отидете в магазина, ще можете ли да платите с 10 лв и 5 евро едновременно?", заяви Станислав Попдончев, заместник-предсeдател и главен финансов директор в БСК.
"Предимствата обаче преобладават над недостатъците, затова защото ще имаме по-лесен достъп до кредити, по-ниски лихви по тях, самите трансакционни разходи по сделките, знаем, че повече от половината търговия на България е в ЕС", коментира Цветан Симеонов, ротационен председател на АОБР за 2023 г., и председател на БТПП.
Работодателите очакват поне шест месеца подготовка преди въвеждането на промените. България отговаря на критериите за нисък дълг и бюджетен дефицит, но все още не покрива изискването за инфлация, обясни финансовият министър.
