Близо половината българи не виждат друг вариант за правителство. 13% от сънародниците ни категорично считат, че кабинета между “Продължаваме Промяната” - “Демократична България” и ГЕРБ е вредно за страната. 14% са на мнение, че това е предателство спрямо техните избиратели. Ниският кредит на доверие спрямо Иван Гешев като главен прокурор определя и ограниченият му личен потенциал като кандидат политик. Въпреки сериозната заявка Гешев да влезе на политическия терен, той би спечелил едва 3% подкрепа.
Това показват последните данни на социологическата агенция “Алфа рисърч”.
5% би била разликата между ГЕРБ и ПП-ДБ, ако изборите бяха днес. - партията на Борисов се задържа с 25.1% доверие, докато ПП-ДБ губят електорат (20.2%). “Възраждане” се нарежда трета с 15.4%, показват данните.
Съотношението между привържениците на партиите, което преди беше силно в полза на ПП, към момента е значително по-балансирано (около 60:40). Доверието към Хр. Иванов нараства от 14.5% до 16.9% (46.1% недоверие), към А. Атанасов от 8.3% до 11.0% (49.3% недоверие), към Вл. Панев се запазва в рамките на 9.8% (39.5% недоверие). Одобрението за лидерите на ПП бележи, макар и лек спад и към момента К. Петков получава 15.9% положителни срещу 58.5% отрицателни оценки, а А. Василев 16.5% положителни срещу 53.6% отрицателни оценки.
“Възраждане“ запазва трета позиция в предпочитанията на избирателите с подкрепа от 15.4%. Зад партията застават социалните кръгове, които я подкрепиха и на вота през април – средни поколения, от градските центрове със среден социален статус. Доверието към Костадин Костадинов е 15.1%, но той е сред лидерите регистриращи едни от най-високите нива на недоверие – 59.6%.
Симпатизантите на ДПС са в рамките на обичайно в неизборна обстановка равнище от 12.6%. Доверието в лидера М. Карадайъ е 11.2% срещу 53.8% недоверие. Подкрепата за БСП също е идентична с тази от последните избори – 8.8%, както и одобрението за лидера К. Нинова – 13.1%. ИТН печели потенциалния вот на 4.1% от избирателите, а лидерът Сл. Трифонов – 12.5% одобрение срещу 51.7% неодобрение.
За момента не се очертава нов значим играч на политическия терен. Партиите под бариерата не съумяват да привлекат разочарованите, нито да увлекат негласуващите.
Като цяло, серията от предсрочни парламентарни избори, кризите и драматичните преговори по сформиране на редовно правителство изчерпиха до максимум търпението на обществото, а готовността за участие в потенциален нов вот продължава да намалява. Топката е в ръцете на управляващите и от това как ще я разиграят зависи подкрепата, с която ще се ползват в следващите месеци, включително на местния вот, до които остават малко над 3 месеца.
