На снимка във в. „Труд“ се вижда как президентът Първанов копае с червена кирка. Надписът под фотографията твърди, че домакините от град Роман, където президентът е направил първа копка на православен храм, са я купили такава.
В самата статия това се отрича – пише, че са я боядисали. Едно не може да се отрече обаче: кирката си е червена и много му отива.
Понеже самият Първанов е зачекнал в Роман темата за това, че и фокусник не може да се оправи в здравеопазването, искам да припомня на какво се гради успехът на илюзиониста. Той разчита на отклоняване на вниманието на зрителите, на трик за прикриване на очевидното, което в най-добрите фокуси е на показ, но ловкият занаятчия знае как да го прикрие с насочване на погледите към нещо друго, нещо зрелищно.
Това е и любимата политическа тактика на Първанов. Докато всички зяпат сеира в здравоопазването, скубат си косите и перата в бюджета, той просто си плете кошничката с обиколки по села, градчета и паланки. Копае човекът и то в периферията, където влиянието на конкурента му Борисов е най-слабо, но пък има десетилетни червени традиции.
Някой брои ли изобщо колко малки и средно големи селища обиколи напоследък Първанов? А забелязвате ли, че сред любимите поводи на президента да уважи поредното селище с присъствието са православните празници? Като в Симитли на 8 септември:
„Президентът Георги Първанов бе официален гост на празника на град Симитли, който се чества на Рождество на Пресвета Богородица. Веднага след пристигането в града той бе приет в кабинета на кмета Апостол Апостолов, с когото разговаряха близо час. Президентът бе посрещнат от десетки жители на града, сред които се откроиха ветерани от Втората световна война.„ ( Darik news).
Наблюдателните и паметливите може да си спомнят, че точно в Симитли стана една от най-големите издънки на президента, когато беше „заловен“ да бракониерства извън ловния сезон от регионалния вестник „Струма“ на 1 март 2008 г. – в деня, когато трябваше да прояви загриженост за съдбата на изгорели в железопътна катастрофа български граждани на другия край на България. Крайно нетипично, новината се разчу, защото бе подета от три централни вестника - „Сега“, „Дневник“ и „Експрес“ (който междувременно за наказание беше продаден на верни на президента собственици). Пред „Сега“ кметът Апостолов дори потвърди, че Първанов е бил в града и така след близо седмица мълчание от кабинета на президента се принудиха с половин уста да признаят, но с уговорката, че държавният глава не бил стрелял…
Предупреждение за отстрелване обаче беше направено на кмета. Макар да е червен и горд с приноса си за преизбирането на Първанов на президентския пост, той се „изпусна“ пред „Сега“, че се опасява потвърждението му да не му „затвори поне три министрества“ в София. За малко наистина да го затворят - в рамките на година му образуваха спешно…9 прокурорски проверки по какви ли не обвинения. Но явно му се е разминало и бащицата Първанов наминава да си нагледа червената периферия и да покаже, че може да прощава грешките на другарите си.
Тази провинциална история събира в себе си цялата потайна драма на публичния политически кадрил, командван от Първанов. В нея има всичко: коварство, лицемерие, подмазвачество и много, много страх от върховния гняв на всемогъщия. Но най-важното в нея е тъжната констатация, че всичко това е на показ, но малцина го забелязват и отчитат.
С държавни средства, под благовидни, но всъщност законспирирани партизански предлози, Първанов си гради мрежата в държавата и се готви за следващия етап от запазване на граденото толкова години влияние. И в един момент ще изскочи с червената кирка на рамо и ще закопае безмилостно онези, които си мислят, че е оставен на „доизживяване“.
Фокусът с кирката на Първанов е далеч по-ефективен от глупавия клип на Станишев с брадвата. Станишев си отсече клона, на който седи, а Първанов се окопава за нови битки. Това е причината, поради която е главен герой в книгата ми „Президент на РъБъ“. Само че не забелязвам да има негови опоненти в политиката, които да направят логичния прочит на ходовете му и да му се противопоставят. А това, с извинение за евентуалното им набеждаване, ги прави негови съучастници.
Иво Инджев
Ivo.bg
