Бюджетът със сигурност ще се промени, защото няма как да бъде приет без забележки от ГЕРБ, но ще бъдат компенсирани. Аз очаквам преместване на разходи от едно в друго перо, но със сигурност и двете партии поддържат линията за постигане на 3% дефицит, така че това ще остане.
Това заяви пред Българското национално радио икономистът Евгений Кънев.
Правителството предлага бюджет с до 3% дефицит, без да се налага увеличаване на данъците или орязване на социалните плащания. Една от мерките за свиване на бюджетния дефицит ще бъде въвеждането на изискване за разпределяне на 100% от дивидентите на държавните предприятия, вместо 50%, както предлагаше служебното правителство. С новата мярка в бюджета трябва да влязат допълнителни 780 млн. лв.
“Предвид малкото време до края на годината бюджетът е доста амбициозен и напрегнат в приходната му част”, смята Евгений Кънев.
По думите му обаче сметката на държавата е добра, защото преследва основната цел, която би дала стабилност - влизане в еврозоната.
"Ако човек реши да критикува бюджета, винаги има за какво да бъде критикуван. Ако реши да погледне по-голямата картина, а именно как България стои в икономически и политически план в близките години, особено в условията на много видове кризи, особено войната до нас, мисля, че е много добър, защото той преследва основната цел, която би ни дала стабилност, а именно влизане в еврозоната. В момента е много трудна ситуацията с постигането на 3% дефицит, но това е изключително важна цел за България, тъй като това не е някакъв фетиш. Влизането в еврозоната преследва изключително много други цели”, смята Кънев.
Според икономиста имиджът на страната ни е разклатен от гледна точка на външните инвестиции.
"Към всички рискове, които съществуваха в миналото за инвестиции у нас, се добави и геополитическият риск, който не е съществувал от 1997 г. насам - дали България в дългосрочен план ще остане в ЕС и НАТО, предвид референдумите, които се готвят", смята Кънев.
Той заяви, че не вижда полза от идеята, лансирана от финансовия министър Асен Василев да има съвместно съществуване на лева и еврото за определен период от време. По думите му вероятно има връзка с референдума на “Възраждане”. Кънев обаче счита, че това е рисковано движение.
"Когато въвеждаш еврото, преди да е официална валута, като възможност за разплащане, това на практика няма как да стане по официалния курс, защото самите търговци трябва да понесат доста разходи, за да обслужват и разплащания в евро, което означава, че най-вероятно няма да бъдат по официалния курс директните котировки между евро и лева, няма да бъдат цените едно към едно. От тази гледна точка може да има негативен ефект и хората да сметнат, че в евро става по-скъпо", предупреди Кънев.
