Когато речта на омразата се превърне в политически инструмент, имаме сериозен проблем. Това заяви пред БНР доц. Христо Христев, преподавател в Юридическия факултет на СУ.
„Механизмът на прерастване на вербалната агресия, която се използва системно като политическа програма, е доказан. В развитите държави речта на омразата се санкционира като престъпление“.
Софийската градска прокуратура обяви, че ще провери дали народен представител от „Възраждане“ подбужда към дискриминация, насилие или омраза.
Доц. Христев обаче смята за притеснителен факта, че „продължаваме да възприемаме всичко като шеги и закачки“.
„Очертава се една програма на представена в парламента политическа сила, от която прозират елементи, целящи премахване на демократичния ред, установен в България. Това е новото в ситуацията, в която се намираме.
Институционална реакция трябва да има по отношение на тези конкретни физически лица, които държат реч на омраза и чрез действията си осъществяват антидемократична пропаганда“.
Той посочи, че не става въпрос за някакви изолирани, изпуснати думи.
„Това не е първият път, когато представители на тази политическа партия заявяват, че ако се доберат до властта, ще откриват трудови и концентрационни лагери и ще изпращат хора да копоят в уранови мини. Тази лексика ескалира през последните дни, когато гражданите бяха призовани да унищожат политическите противници на партията, които се определят от нея като „сган“.
Описаното отговаря на член 162, аления 1 от НК – подбуждане към дискриминация и реч на омразата. Има няколко квалифициращи елемента, които предопределят прилагането на този състав – речта на омразата трябва да бъде основана на раса, народност или етническа принадлежност.
Този състав е доста нескопосано написан. Не отразява в пълнота речта на омразата и формите на дискриминация- политически и философски идеи, сексуална ориентация не са включени. Стъпва се на текст, който не съответства на фактическите елементи, които са налични“.
Използването на реч на омразата не е безпроблемно и не може да се използва като някаква обичайна форма на политически изказ, заяви доц. Христев.
„Това може да доведе до поведение на посегателство върху други лица в реалността. Има последователно налагане на политическа програма, която цели да подрони из основи демократичния модел, който съществува в България и да създаде условия за налагане на управление, което би използвало тоталитарен тип репресии срещу български граждани“.
В НК съществува и състав, който забранява фашистка или друга идеология да бъде проповядвана в българското общество, отбеляза той.
„Въпросът, който стои, е дали действията на въпросната политическа сила, разгледани във времето, не съответстват на този състав. Дали поведението на тази политическа сила не засяга и текстове на Конституцията, които забраняват определени форми на политическа дейност? Член 44 от Конституцията е много ясен – казва, че не могат да се образуват организации, които си поставят за цел разпалване на расова, религиозна, етническа вражда или са насочени към нарушаване на правата и свободите на други граждани. Субектите, които могат да инициират производство пред Конституционния съд, са сравнително широк кръг- една пета от народните представители, Министерски съвет, главен прокурор, президент“.
