Иван Димитров, който изписа с метален ключ името си и това на гаджето си на Колизеума в Рим, се разкаял и се извинил на цяла Италия. Това стана след като името му и просташката му постъпка обиколи целия свят. Най-големите информационни агенции и медии се занимаха с него.
Представете си само: пет минути глупост те правят известен, а за да попадне в световния информационен поток примерно, на един музикант му трябват поне 15 години къртовски труд, 7 години в консерватория и още няколко години съчетаване на талант, труд и воля, за да стъпи на висока сцена, да бъде забелязан и оценен.
Не са сравними нещата, но за немалко българи изразът „Важното е да си известен, не е важно с какво“ е верен. И са готови да го следват.
Иван Димитров от Ловеч, който живее в Англия и работи като фитнес инструктор, е част от тези хора. Ако не беше разобличен и притиснат от закона в държави, където той се прилага реално, той нямаше да се разкае. Щеше да се гордее.
Чухме всякакви коментари по случая, припомниха се и предишни случаи с българско участие. Още ден-два и простотията ще се забрави. Ще бъде припомняна, когато някой пореден нашенец се изяви по подобно примитивен начин.
Да, сигурен съм, че ще има следващи случаи. И знам защо.
Спомнете си Благой Георгиев – Благо Джизъса, футболиста, който е покрил тялото си с татуси на Исус Христос и православния кръст. Той се гордее с това. Същият бе спипан да се разписва върху Колизеума през 2015 г. Самият той призна две години по-късно. След това мина през извинение по редица медии, обяснявайки колко истински християнин е, какви ценности изповядва и прочие клишета.
И какво от това?
Джизъса получи статут на медийна звезда. Простащината му бе забравена и той се прочу като участник в реалити формати, любовните му и сексуални връзки заемаха челно място в жълти и още по-жълти медии (в спортни също). В редица интервюта този Джизъс раздава съвети, сякаш е някакъв морален авторитет. А не е. Съвсем друго е. Гледат го тийнейджъри, слушат речника му от двеста думи и си казват: Що да се гърбя, като може да се изрисувам целия, да надувам перки и да ставам известне, с каквото й да е. Да, това си казват.
Представете си обаче как щеше да се чувства Джизъса, ако медиите бяха затворили вратите си за него? Ако бе наказан с мълчание и забрава, ако бе изолиран от публичността. Щеше да се вари в собствен сос и в татуировките си, с които толкова се гордее. Щеше да е „чичо Никой“, какъвто всъщност е.
Но у нас Джизъса е герой, мачо, желан събеседник и участник в тв предавания. Голяма работа, че драскал по Колизеума. Всъщност колко хора знаят нещо за Колизеума?
Простащината ни е в природата сякаш. И това е проблем.
Има фраза „Виж Рим и умри!“. Изразът означава, че да отидеш във вечния град (urbs aeterna) е нещо ултра емоционално, грандиозно, вълнуващо, несравнимо с други преживявания и осмислящо човешкото съществуване, до края на дните. „Виж Рим и умри!“ е перефразирана реплика на Гьоте, която е записана в дневника му от пътуване в Италия и, която всъщност е: „Виж Неапол и умри!“.
Виж Рим и умри! Но не умират, а стават известни, мамка му. Джизъса, Ванката, кретените дето писаха „само Локо“ в Япония и следващите ръбоидни убавци…
Ужас!
Емил Азар
