Сигурно сте позабравили притчата за планината, която… Но нека я припомня. В много стари времена от недрата на огромна планина се разнесъл страшен грохот. Той напомнил на хората родилен стон и те се събрали да видят, какво ще роди планината. Велико чудо, - шептяла тълпата, - очаквайки каква рожба ще дари планината на света. Дни и нощи стояли развълнувани и накрая планината родила … мишка.
Така е и с някои хора: мислят, че са сътворили нещо голямо, а то всъщност е едно нищо.
И ето един умник, решил да бъде оригинален като задал въпроса: „Каква е разликата между Сашо Морфов, надраскал стените на Народния театър и Айвън (Иван Димитров), надраскал стените на Колизеума?“.
След което отговорил, че разликата е 15 000 евро глоба за Айвън и възторжени ръкоплескания за Морфов. След което допълнил, за да се разбере окончателно, че е родил мишка, че в текста на Айвън ставало дума за любов, а на Морфов – за омраза.
Давам си сметка, че да се обръща внимание на „напъналата се планина“ е вид реклама, но заради други хора го правя.
Първо: Редно е се уточни, че прописалата „планина“ лъже: Морфов не е драскал по стените на Народния, а е написал на вратата на главната пиарка на театъра, оказала се там след прекарани дълги години в първата редица на ДПС, че не й е там мястото и трябва да си ходи.
Второ: Ако някой не схваща какво е Морфов и какво е написал, най-добре да се гръмне - един финал на самоосъзнаването.
Трето: Не беше ли същото същество онова, което пишеше панегирици и елейни слова за Иван Гешев, докато беше главен прокурор? Не пишеше ли също, че Демократична България са поръчали атентата срещу Иван Гешев? Не се ли умиляваше лицето от прокурорските масовки в защита на Гешев?
Четвърто: Гешефил състояние на духа, болестно състояние ли е или само е практично?
Когато планината се напъне и роди мишка – се ражда и притча. Но когато мишка се напъне и роди мишле – е естествен процес.
***
Тези дни първо в Bird.bg, после и в други медии се появи информация, че синът на втория човек във „Възраждане“ Цончо Ганев (с амбиции да стане първи, естествено) придобил жилище от 86 квадрата с гараж за 197 442 лева. Проверка на медиите обаче показва, че такъв имот струва около 280 000 лева. Синът Цончов е 17-годишен и няма как да е спечелил парите за собствено жилище. Бащата пък имал сметка в евро (но е твърдо против еврото), но тя не стигала за покупката.
И медиите питат, как става този номер?
Сигурно Цончо има убедителни аргументи, но със задачата да го брани се е заел неговият бос – Голямата копейка, извинявам се – Костадин Костадинов. Още веднъж се извинявам, и още веднъж. Голямата …, пардон, Костадинов надълго и нашироко, нависоко и надълбоко, обяснява как самият той е нападан за закупен от него имот, как съди медии за неверни информации, как пътувал до Пловдив с Ауди, но го возил негов приятел, пък някои писали, че колата е негова. Съобщава ни също, че летял до Германия, но още никой не бил "съобщил", че е придобил авиокомпания или поне самолет…
Всичко това се излива с цел да бъдат защитени Цончо и синът му, щастлив притежател на жилище с гараж, преди още да е станал абитуриент…
Има обаче един нов елемент, който спира дъха. Голямата… Костадинов пише дословно: „Използвам случая, за да се обърна към всички членове на Възраждане (без кавички го изписва серсеминът…) – за Бога братя, не купувайте!“
Разбирате ли? Ние вече си купихме, каквото ни трябваше, но вие, братя – не купувайте!
Защото така.
Реакцията, че съм извадил изречението от контекста не върви - предупреждението е с удивителна. И още: в американско посолство нямат понятие за този текст.
***
Притча за копейката.
Вървял един човек по пътя. Изведнъж видял копейка на земята. „Една копейка за нищо не става… Но все пак е паричка.“ Взел копейката човекът, пуснал я в торбичката си и продължил. „Друго си е, ако бях намерил сто рубли. Щях да купя лекарства на родителите си и топъл хлебец…“ Усетил, как торбата натежала. „Хм… ами ако бях намерил хиляда рубли? И нови дрехи щях да купя на мама и тате, на почивка да ги изпратя…“ Торбата натежала още повече, сбъдвайки мечтата на пътника. „Ако пък имах десет хиляди рубли, щях да помогна не само на семейството си, но и на приятели“. Тутакси в торбата се появили десет хилядарки. Тогава щастливият човек се размечтал за сто хиляди рубли: „Ще купя къща, ще се задомя, ще имам дечица и ще прибера родителите си при мен, нали са ме отгледали…“ И торбата моментално се напълнила догоре.
След малко човекът почнал да пресмята: „Чувал съм, че има старчески домове, защо да се трупаме всички в една къща? Приятелите пък да се оправят сами, защо да им давам от моите пари. А къщата ще си е само моя…“ И изведнъж усетил как торбата рязко олеква. Отворил я разтреперан и видял на дъното само една копейка…
***
И една много, много тъжна новина: В САЩ щели да издигнат най-високия пилон със знаме в света. Цели 445 метра! Пейте робини... Все още не е ясно дали при откриването ще има барбекюта, кънтри изпълнения на Доли Партън и дали американският президент ще присъства на церемонията. Докато се изяснят тези важни детайли все още запазваме шансове да водим в някои направления на партрЕотизма. Ама янките и те се оказаха комплексари, а?
Ей такива работи стават по света и у нас.
Огнян Стефанов
