Екзекуцията на банкера Емил Кюлев е сред най-добре пазените тайни на българския елит. Никой не говори, а вероятно и не иска убийците и поръчителите да бъдат разкрити. Защото ще стане страшно...
Групата за мокри поръчки, известна като „Килърите”, може да е замесена и в убийството на банкера Емил Кюлев през 2005 г. Това стана ясно от изявленията на вътрешния министър Цветан Цветанов преди дни. Силовият вицепремиер повдигна завесата за едно знаково премахване, упорито и старателно прикривано близо 5 години. Цветанов обясни, че убийствата, за които са заподозрени Петър Стоянов–Пешо Сумиста и хората му, са свързани с разпределение на остатъци от пари, които Емил Кюлев е имал като задължения към бивши собственици на банки, които той е изкупувал. Към момента МВР разследва съпричастността на Килърите към разстрелите на футболния бос Юри Галев, на бизнесмена Румен Рачев, на адвокат Луков, убийствата на съдружника на Ковачки – Борислав Георгиев, и собственика на „Софийска баница” Александър Занев.
Така се отвори дума и възможност да бъдат разобличени изпълнителите на убийството. По-важно е обаче кой е поръчал отстраняването на банкера. На кого е пречел, бил длъжник или е станал неудобен. Кой е този кръг или човек в България, който отсъжда накъде да полетят смъртоносните куршуми и който преди това е насочвал парични потоци, заплитал е мистериозни финансови далавери, ограбване на цели отрасли от държавата, създавал е центрове на влияние и бизнес фавори, а след това ги е премахвали, когато са му ставали неудобни. Защото Пешо Сумиста може да е едър, здрав и опасен, но едва ли мозъкът му е в състояние да сътвори мащабен план за нещо повече от физическо премахване на този или онзи.
Пет години след разстрела на Кюлев на бул. „България” пред погледите на десетки свидетели и жужащите камери на правителственото трасе, министър Цветанов изважда на светло грижливо заобикаляното разследване.
И от папките започват да излизат неочаквани подробности. Първо изскача призракът на милионите от фалиралата пловдивска Тракия банк. Споровете около парите на закрития трезор са водещата нишка в разследването на няколко поръчкови убийства.
Според министър Цветанов по убийството не е работено, защото връзките на Кюлев с президента Първанов са стресирали разследването. Теза, която мнозина са коментирали в тесен кръг през годините, но почти никой не произнася на глас. Не е трудно да се досети човек, че страхът от уволнение или неблагополучия в работата, са демотивирали разследващите да търсят верните следи. Иначе как да се обясни мълчанието около камерите на кръстовището, където бе екзекутиран Кюлев. А липсата на заградителни мерки в първите минути след стрелбата? В Националната служба за охрана съществува специален план за действия в подобни ситуации. Защо този план не е задействан и кой е разпоредил това да стане? Липсата на закон, който да регламентира работата на НСО прави безпредметно задаването на подобни въпроси. Ако искат от НСО ще отговорят, ако не искат – няма. Там нещата са докарани до положение „куче влачи – диря няма”. Никой не може да ги задължи, освен президентът, разбира се, който им се явява шеф и работодател по силата на конституционните си правомощия. Кюлев, твърди се, е бил близък приятел на държавния глава, дори негов съветник. Логично е тогава президентът и подведомствената му НСО да проявят усърдие и последователност в опитите да се разкрият килърите, а оттам и поръчителите на злокобното убийство. Защото то е извършено нагло, посред бял ден, на знаково място, което е демонстрация на възможности и послание към определени кръгове. Пасивността в подобни случаи отваря вратата на съмненията, твърди майсторът на подобни сюжети, но в литературата, Фредерик Форсайт. Абсолютното загърбване дори на очевидното в разстрела на Кюлев, показва едно единствено нещо: увереност в недосегаемостта. Което връзва ръцете и лишава от идеи и действие разследването. Дори опитите на отделни честни и притежаващи достойнство служители се неутрализират светкавично и това парализира системата. Министър Цветанов говори точно за това. Ако анализаторските звена на съответните служби имаха поне малко кураж, то доклади с изводи и заключения би трябвало все пак да има, макар и заключени с девет катинара. А може би има, но се изчаква изтичането на нечий мандат, за да се разлистят. Кой знае. Нещо като неотшумяващата версия, че американците сами са взривили кулите близнаци, но не е съвсем сигурно. Правя това сравнение, за да обърнете по-голямо внимание на президентските потайности.
От друга страна е логично да се допусне и втора версия. Ако в покушението не са замесени кукловоди от властта и политиката, ако то е саморазправа заради неуредени сметки и взаимоотношения, висшите кръгове в държавата имат полза от неговото разкриване. Хем печелят лавровия венец като победители над мафията, хем получават европотупване по рамото. Пък и избирателите ще ги дарят с няколко аплодисмента под формата на избирателни бюлетини. В малка страна като нашата, да се разплете подобен случай не е трудна задача, твърдят западни спецове. Като едно семейство сме, знае се кой кой е и къде го стяга чепика. Но това не се случва. Което какво? – прави ситуацията още по-съмнителна. Знае се много, но се мълчи, което издава зависимости, интереси и страх. И естествено – пари.
Но да се върнем към сагата около Тракия банк. Главна мишена в заплетения казус се оказа търновският бизнесмен Георги Вълев. Източници на Frognews.bg обаче твърдят, че зад него стои ръката на брат му - Таньо Вълев, който в Южна България е известен оща като Танко Чирпанлията.
Връзката между Георги Вълев и „Килърите” пък МВР съзира в двамата арестувани наскоро помагачи на бандата. Това са Радослав Димитров, който е бил счетоводител на Вълев и Петър Атмаджов - също негов служител и съдружник от 90-те години.
В началото на прехода братът на Георги Вълев – Таньо Вълев, е сред основателите на Тракия банк. Интересите му са основно в хазартния бизнес, а спечелените милиони от комар захранват трезора, смятат запознати.
През 1998 г. Тракия банк, която е в лошо финансово състояние, е закупена от ДЗИ, която вече се контролира от станалия по-късно икономически съветник на президента Първанов – Емил Кюлев. През октомври 2005 г. Кюлев, който се изкачи на банкерската пирамида, преминавайки от Туристспорт банк, през Българоруска инвестиционна банка и Росексим банк до ДЗИ, е показно разстрелян в джипа си на столичния бул. „България”.
Само година след смъртта на Емил Кюлев и малко преди гръцката Юробанк да финализира сделката си с наследниците на банкера за ДЗИ, част от 120-те акционери на затворената Тракия банк решават да се намесят в предстоящата продажба на ДЗИ.
Един от основателите на Тракия банк - Таньо Вълев, брат му Георги Вълев и двама адвокати - Пламен Луков и Петър Лупов, предявяват претенции от името на част от акционерите към наследниците на Кюлев. Другата част настояват да не се водят дела, а да се постигне извънсъдебно споразумение, пишат медии. Бизнесменът Георги Вълев пък получава пълномощно да "извършва фактически и правни действия".
Същевременно горнооряховският Районен съд прави прецедент и постановява скандален запор върху имущества на ДЗИ банк като обезпечение за бъдещи дела срещу трезора. Малко по-късно и районните съдилища в Девня, Никопол, Габрово и Гълъбово излизат с подобни решения. От определенията на Темида се оказва, че се налага запор на банковите сметки на около 60 фирми и банки, на стотици физически лица, акционери на ДЗИ Банк, и за капак на всичко - запор на сметката на Българска фондова борса. По случая са сезирани Висшият съдебен съвет, Министерство на правосъдието, Комисията за финансов надзор, а от БНБ обмислят наказания срещу молителите за уронване на имиджа на банковата институция.
Сред изброените в определението на съда институции са както банката, застрахователното дружество на ДЗИ и други фирми от групата на убития банкер Емил Кюлев, така и Българска пощенска банка, Инвестбанк, Юнионбанк, Банк Аустрия, Кредитанщалт, Райфайзен Централбанк AG, "Златен лев", "Елана трейдинг", "Нефтохим-Инвест финанс" и много други.
Юристи коментираха, че обхватът на тези обезпечителни мерки е смайващ. Макар съдът да е разрешил запориране на сметките на тези институции, няма информация това да се е случило. Запор обаче е имало на банковата сметка на Българска фондова борса. Той е бил в сила само за един ден. Тогава от борсата обясняваха, че ищците са поискали запора, защото са сметнали, че там ще се прехвърлят парите от приключилата в по-рано продажба на 75% от ДЗИ Банк на гръцката Евробанк И ЕФ Джи.
Макар бившите акционери на Тракия банк да имат претенции към събития отпреди 8 години, те са се обърнали към съда именно когато тече сделката по продажбата. Нейната стойност тогава бе около 158 млн. евро. Поисканият запор обаче върху акциите на ДЗИ Банк не е изпълнен от Централния депозитар, защото адвокатите на молителите не са внесли документите в депозитара по надлежния ред.
Тогава старите акционери на Тракия банк обясниха пред медиите, че техните доверители не са против сделката за продажбата на ДЗИ Банк, но желаят да си уредят отношенията с акционерите. Обяснението бе дадено от показно убития по-късно адвокат Петър Лупов. Според него навремето от обкръжението на Емил Кюлев им е оказан натиск да спрат по-нататъшни действия, с които да си търсят правата.
Сред въпросните 47 акционери на Тракия банк се оказва само едно юридическо лице - "Европа палас". Собственик на фирмата е бизнесменът Георги Вълев Вълев. Той е съдружник във фирмата "Капитал инвест консулт" с издирвания преди 10 години от полицията за престъпления по служба в голям размер в Тракия банк Таньо Вълев Вълев. Понастоящем името на Георги Вълев се свързва с туристическия бизнес. Той притежава редица хотели, ресторанти, барове. Сред акционерите с претенции към ДЗИ е и бившият надзорник на Тракия банк Георги Стойков, срещу когото също се водеха дела за престъпления във финансовата система.
Днес Георги Вълев е собственик на най-прочутото заведение в Арбанаси - "Извора", а името му се свързва с Петър Стоянов – Сумиста, главно действащо лице в бандата на „Килърите”. Бившият му адвокат Петър Лупов вече е покойник. Юристът бе хладнокръвно екзекутиран в гаража му на ул. "Елин Пелин" в старата столица. Килърът го издебнал когато влизал в колата и го надупчил с 5 куршума от "Макаров". Преди това адвокатът бе плашен с побои и коктейл "Молотов". Сега МВР свързва това убийство и със разстрела на бизнесмена Румен Рачев, който на 3 юли 2009 г. в Шумен бе застигнат от куршуми пред болницата, където е на процедури.
Бизнесменът Георги Вълев сега твърди, че 8,5 млн. лв. са в основата на измислен сценарий, който го свързва с убийството на Кюлев и „Килърите”. Пред Дарик радио той заяви, че бившите акционери на Тракия банк Георги Стойчев и Георги Трифонов са в основата на компроматите. Вълев водел срещу тях имуществени дела.
"Никога не съм се крил, който иска да ме намери, винаги може да ме намери. Полицията не ме е търсила. Страхувам се от този имидж, който ми се създава в момента и ми се плюе в лицето по един долен начин”, коментира заплетената ситуация бизнесменът.
Вълев признава, че преди 1-2 месеца Вожда е бил в "Извора". Срещата била случайна.
„Не съм му поръчвал убийства. Не ми е гостувал вкъщи, не знае къде живея, но е бил неведнъж в хотела ми в Арбанаси. В това няма нищо лошо. Там може да отседне всеки”, уверява още Вълев.
Тези неща излизат днес на светло. Дали обаче това е вярната посока, все още не може да се твърди. Само добри доказателства могат да превърнат версията в обвинителен акт, а след това и в присъда.
Има обаче и други сюжетни линии, които макар и трудно, все пак си пробиват път в публичното пространство.
Зловещи тайни обвиват делото срещу известния банкер. Например малцина знаят, че същият ден, когато е убит, Кюлев е трябвало да лети за Силистра, а оттам за Румъния, където щял да ловува с Георги Първанов. Държавният глава в този момент е на посещение в Силистренския край. Убийците обаче „развалят” ловния излет на президент и банкер...
Носят трупът на Кюлев. Снимка: sedembg.com
На пръсти се броят и хората, които знаят, че ексглавният прокурор Никола Филчев е искал Кюлев да бъде арестуван заради участие в далавера със зърно за стотици милиони.
В анализ на бюрото на ФБР в София от онова време се споменава за някакъв списък с имена на бизнесмени, които родната мафия е набелязала за рекет или отстранявани, включително физически. Кюлев е бил поставен на 4-о място в „зоната на смъртта”. Толкова рискова е била дейността му.
Зърнената криза и аферата с жито от времето на Жан Виденов също може да е повод за ликвидирането на банкера. Това сензационно разкритие направиха пред „Фрогнюз" магистрати още преди две и половина години. Те обаче пожелаха да останат анонимни.
В пълна тайна се пази дело срещу Кюлев, по което той е бил обвинен, че е участвал в т.нар. „зърнена афера". През 1996 година страната изпадна в криза за зърно и хляб. Точно в този момент Кюлев и компания организирали „износ” на жито, което обаче така и не стигнало до друга държава, а било държано на кораби в окрито море или в големи складови бази в Турция. Месеци след като падна правителството на Виденов, то е върнато в страната, но като внос и продадено на тройни и четворни цени. Печалбите се изчисляват в стотици милиони. Говори се, че хора от ръководството на БСП са били в далаверата. По-късно обаче между Кюлев и партийните функционери възникнал спор по разпределението на парите. Имало недоволни, които се заканили, че няма да оставят нещата така.
Малко преди да бъде убит, прокуратурата повдигнала обвинение срещу Емил Кюлев. За това настоявал Филчев. Той разпоредил прокурорът Ч.А. и следователи да привикат Кюлев на разговор, който да завърши с арест. Оказало се обаче, че в този момент банкерът е в Гърция. Тогава прокуратурата решила да повдигне обвиненията задочно пред неговите адвокати, както и станало. За броени часове се провели срещи на високо ниво. Натискът бил огромен и един от следователите не издържал – оттеглил се.
Изведнъж всичко утихнало, а малцината посветени били предупредени да си затварят устата. Намесиха се фактори от най-високо място и Кюлев бе спасен, а след време Филчев замина скоропостижно посланик в Казахстан, разкриват мистериозното развитие на скандала запознати. Според тях твърде вероятно е смъртта на бизнесмена да е свързана с разчистване на сметки по прибраните милиони от зърнената афера.
Странно е поведението на вътрешния министър Румен Петков по разследването смъртта на Кюлев. Той първо заяви, че убийството е политическо. След което потъна в мълчание.
Предполага се, че Петков е знаел за исканията на направлението за Русия в Национална служба „Сигурност", към Кюлев да се приложат специални разузнавателни средства (СРС) по повод на връзките му с руския милионер Майкъл Чорни. Това е станало през месеците август и октомври 2001 г. С разрешението на съдебната власт, която преценила, че има достатъчно основание за това. Лично тогавашният министър Георги Петканов обаче забранява СРС-тата за Кюлев. Дори намесата на американските служби не помогнала. Което показва, че Кюлев се е ползвал с „чадър” от най-високо място. Затова Петков е мълчалив след убийството му.
Тези въпроси никога не са били коментирани от ръководството на МВР и министър Петков. Знаело се е също, че Кюлев е бил включен в състава на делегацията по време на визитата на президента Георги Първанов в САЩ, но от американското посолство в София отказали да му издадат виза. Отказ получили и други популярни български бизнесмени, известни с близките си отношения с партийни и държавни мъже. Техните имена обаче също били покрити, за да не бъде скандализирано общественото мнение.
Друга версия за ликвидирането на Кюлев е основана на слухове, че банкерът „изпрал" 20 млн. евро на покойния вече бос на ВИС-2 Георги Илиев. Тя каточе ли е най-приемлива и за политическата върхушка, защото измества фокуса в друга посока. Сделката Кюлев и Илиев оформили като кух кредит. След убийството на Илиев, съпругата му Мая се срещнала с Кюлев и поискала да си уредят сметките, тъй като от банката й пратили съобщения за погасяване. Кюлев обаче я отпратил с думите, че заемът си е заем и трябва да се връща. Приятели на висаджийския бос били много ядосани от това и се заканвали да „потърят отговорност” от Кюлев. Доказателства в тази посока така и не са намерени и историята остава като жълта панделка към папката с разследването.
Все пак до медиите достига информация, че известни личности са били разпитвани в НСлС за отношенията им с банкера Емил Кюлев. Сред тях били депутатът от ДПС Йордан Цонев, бизнесменът Георги Гергов, шефката на „Балкантурист" Недялка Сандалска и член на ръководството на Мултигруп, медийни шефове, банкери и др.
Вдовицата на убития банкер Весела Кюлева също била викана няколко пъти на разговор от разследването. Според запознати, следователи са се срещали също с вътрешния министър Румен Петков и президента Георги Първанов. Целта била да се изяснят връзките на Кюлев с политици, за да се стесни кръга, с който той е контактувал и да се открият мотивите за покушението срещу него.
Край на 1-а част.
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ: СРЕД ЗАПОДОЗРЕНИТЕ ЛИ Е ВДОВИЦАТА НА КЮЛЕВ – ВЕСЕЛА? ЗАЩО ПРЕЗИДЕНТЪТ ПЪРВАНОВ НЕ КАЗВА НИЩО ПО ВЪПРОСА ЗА УБИЙСТВОТО НА СВОЯ ПРИЯТЕЛ? КОЙ СПЕЧЕЛИ 150 МЛН ОТ АКЦИИ НА УБИТИЯ БАНКЕР? ВРАЖДАТА МЕЖКУ КЮЛЕВ И ИЛИЯ ПАВЛОВ...
