Всички ние, които се вълнуваме човешки и преживяваме силно за Украйна, винаги изпитваме болка и горест, когато научим за поредната бомбардировка на украински град, когато гледаме кадри от разрушенията, когато видим снимки на загинали или осакатени деца... Но в някакъв съвсем естествен и разбираем смисъл, тревогите ни за Украйна са накъсани и понякога загърбени от останалите ни грижи.
Та нали животът ни тук не е спрял – с нашите си български сътресения и с индивидуални ни радости и неволи. Има футболни страсти, иде лято на море, имаме си остри политически разправии, какви ли не други вълнения и емоции...
Пък и трагедиите в Украйна не са ни засегнали лично – не сме загубили близък човек, не е разрушен наш дом, даже Каховка някак е все още далеч от нас, както и Запорожката АЕЦ...
Вероятно се опитвате да си представите как им е на украинците през тази близо година и половина. Не знам защо, но съм сигурен, че не можете напълно да си представите.
Бедна е фантазията на живеещите в мир какво им е на живеещите във война!
Аз поддържам постоянна или периодична връзка с 10-12 украинци в Украйна и с още 4-5 извън Украйна, от тях научавам от първа ръка доста за колосалната трагедия на тази красива държава и на този прекрасен народ.
Вече практически няма украинци, които да не са загубили близък, приятел или познат във Войната, да не говорим за осакатен от тази Война. Не, даже не е точно „близък, приятел или познат“, а „близки, приятели или познати“.
Украинците в чужбина или тези в относително по-отдалечените от военните действия и бомбардировките населени места ежедневно и еженощно тръпнат в тревожно очакване да научат, че още някой близък, приятел или познат е убит или превърнат в цял живот в инвалид. Ежедневно и еженощно.
Как му е на мой състудент да вижда постоянно младо момче, съсед, без един крак и как съсипаната му майка го извежда на разходка в инвалидна количка...
А тази печална картина не е само във входа блока на този мой състудент – това е постоянно често срещана картина из градовете, градчетата, селата и селцата на Украйна.
Представете си да се разхождаме из София и постоянно край нас да минават ранени и тежко ранени от Войната хора – как ще се чувстваме, как ще секва смеха ни като видим такъв човек, колко нищожни ще се окажат нашите ядове и възмущения в сравнение с преживяното от минаващия покрай нас инвалид...
Аз си спомням едно време в Харков как се смразявах, вижадйки толкова често осакатени от войната в Афганистан младежи – техният живот никога вече не можеше да бъде същият. И това по-късно роди „афганския“ синдром – озлобени, склонни към престъпност, избухващи дори без повод, жестоко обидени на живите и здравите хора същества, готови да бият и убиват, грабят и насилват не само като начин на съществуване, но и като единствено занимание, на което те могат да се отдадат.
А в Украйна пострадалите и инвалидизираните от Войната са с пъти, с пъти повече отколкото тези в Афганистан.
И украинците не само се отнасят с огромно съжаление и човешка съпричастност към тези пострадали, но не могат да не се тревожат за тяхната съдба, за това, какво ги чака, как ще се смирят с инвалидността си, няма ли да се озлобят, да се криминализират, ако помощта на държавата за тях е недостатъчна за нормален живот. Да не говорим, че украинците имат свои близки, приятели и познати на фронта и като видят на уличите инвалид, сърцето им се свива, че някой техен близък, приятел или познат ще бъде също такъв инвалид от Войната...
И още, представяте ли си как съсипват психиката ширналите се до хоризонта едва ли не гробища с гробове с украинско знаме – на загинали във войната? А това постоянно виждат украинците в съответните населени места, Украйна е осеяна с такива нови гробища – с гробове на хора, които доскоро като нас са живеели нормален живот, пиели са кафе, спорили са за Динамо Киев и Шахтьор Донецк, гледали са разни шоута и са се ровили из различни сайтове, забили носове в телефоните си...
Представяте ли си какво е по няколко пъти на нощ да вие въздушната тревога. И ти да трябва да грабваш дете, внуче, куче и да бягаш да се криеш, а възрастният ти и почти парализиран баща да оставяш във ваната в банята? А на следващия ден да си работоспособен?
Представяте ли си до вас да падне снаряд (публикувах снимка на моя позната) и само заради това, че не се е взривил, ти да си все още жив?
Представяте ли си хлебарницата, в която всеки ден си купувате хляб да е превърната в руини само 15 минути преди да отидете да си купите ежедневния хляб от нея?
Представяте ли си, като семейството на мой състудент, да се премествате вече в трети друг град на Украйна, бягайки далеч от бойните действия? Как се адаптира човек на напреднали години на поредното ново място, как се храни и облича, как се учат внучетата му, как се живее със син на фронта, за когото ти се къса сърцето?
А как им е на милионите украинци извън Украйна? Заминавайки, мнозина от тях са таяли надежда, че няма да е задълго. Сега вече всички осъзнават с потрес и горчивина, че ще е задълго. Как да планираш живота си, как да се справяш материално, какво ще правят, къде ще завършват училище и как ще го завършват, къде ще учат след 7 или 12 клас тези деца?
Да не говорим, че възникват доста силни негативни настроения сред украинците в Украйна по отношение на украинците, които вече не са в Украйна. Сред тези настроения има елементи и на завист, и на несъгласие, че са изоставили родината, и на отчуждение, и на различни дори имуществени права и претенции. В голяма степен това, макар и обяснимо, е несправедливо, защото знам също така от първа ръка с мои приятели колко е тежък емигрантският живот особено когато си на повече от 50 години... Ставаш дърво без корени и вехнеш постепенно някъде другаде.
Да добавим и разнебитената от Войната украинска икономика, драмата на Украйна с финансите, с тежките разрушения, с постоянното живеене на ръба между живота и смъртта на милиони хора, със смазващата неяснота докога ще продължи тази война и какво още лошо ще донесе тя.
След 1945 г. никоя европейска държава, никой народ в Европа не е бил подложен на такива чудовищни страдания. Да, винаги войната носи и тежки щети, човешки жертви и разрушения, но тук това не е само Война като всяка друга жестока война, а е Война на унищожение на Украйна като държава! Не просто да бъде покорена и превърната в малороссийска провинция на Россия, а да бъде заличена като социално образувание и обезличена като народ.
И тук трябва да сме напълно наясно с целите и убежденията на камарилата чудовища от различен мащаб и с различни роли, която е завладяла и управлява Русия. Разбира се, начело с главното чудовище Путин.
По отношение на Украйна (но засега, само засега – по отношение на Украйна, защото това е първата крачка), чудовището Путин и неговата рашистка Русия действат така, както спрямо земите, населени със славяни (основно на територията на тогавашния Съветски съюз) действаше чудовището Хитлер и неговата нацистка Германия.
С Украйна Путин воюва преди всичко за да разшири, съвсем по хитлеристки, по нацистки, жизненото пространство на Русия. За да създаде на тази украинска територия огромно русифицирано пространство, населено с руснаци и за да използва украинските богатства и суровини, като разгроми индустрията на Украйна и изнесе в Русия всичкото украинско индустриално оборудване, технологии и изобретения и успешни инженерни решения. За Путин украинците в покорената територя или ще бъдат втори сорт руснаци (ако приемат да се обявят за руснаци) или ще бъдат подчовеци, които трябва да бъдат или депортирани, или експлоатирани при възможно най-ниски стандарти на живот.
Не бива да има наивни заблуди – Путин в днешни дни повтаря в Украйна – понякога едно към едно, понякога в перверзен карикатурен, но също жесток вид това, което правеше срещу славянските народи на СССР Хитлер.
В този смисъл Путин е също злодей, чудовище, каквото бе Хитлер. С известната разлика в мащаба на деянията и в управленските качества на двете чудовища.
За човешката История чудовището Хитлер е едно от най-големите изобщо някога съществували чудовища, при него Историята се случва като колосална ТРАГЕДИЯ (а че трагедията е колосална е достатъчно да споменем паралелно с безчинствата на нацистите на славянските територии на СССР, и безспорно (или поне според мен) най-голямото зверство, извършвано някога – Окончателното решение, унищожението на милиони евреи – нещо потресаващо като замисъл и безумно варварско като осъществеление.
И ако чудовището Хитлер за човешката История се е осъществило като колосална трагедия, то чудовището Путин в една или друга степен се осъществява като жесток и карикатурен ФАРС.
За жалост, този фарс дори и фарс, носи нечовешки страдания на украинския народ.
...
И тук трябва да кажем следното.
Има хора психопати – психопатията е екстремна болест на психиката;
Като страдащи неконтролируемо от екстремна болест на психиката, психопатите трябва да се идентифицират и диагностицират, те трябва да бъдат лекувани в изолиращи ги медицински заведения. Те са обществено опасни и трябва да са под контрол, защото интересите на обществото стоят над интересите и т.нар. човешки права на психопата.
Има хора социопати – социопатията е екстремна болест на социума.
Като страдащи неконтролируемо от екстремна болест на социума, социопатите най-често са жертва на обществото и свръхлибералния, ултрапазарен тоталитаризъм, който се просмуква във всяка фибра на човешкото съзнание, поражда аномия, анемия и апатия, създава социални отношения, за които главното са постигането на целите с цената на всичко и на всяка цена, материалният успех, схващането, че човек за човека е вълк.
Разбира се, само защото мнозина от тях са „жертви на системата”, социопатите не могат да бъдат толерирани и оставени да си социопатстват на воля. Но със социопатите не може да се воюва само като се борим с тях един по един. За да ограничим производството на социопати, трябва да си дадем сметка, че те са продукт на обществото. Изградили сме франкенщайнов социум, в който няма нищо свято и твърде много хора се маргинализират, падат на дъното. Обществото ни е болно и то трябва да бъде лекувано, да се санират блатата от егоизъм, да се възраждат за нов живот пустините от безнравственост и се рециклират сметищата от алчност.
Естествено, психопатията и социопатията могат да се съчетаят, едната да води до другата, често те имат отрицателен синергетичен ефект, т.е. те не се „събират”, а се „умножават”, влизат в резонанс, взаимно се усилват и ускоряват.
Но има още една „патия“ – да я наречем ПОЛИТИКО-ПАТИЯ – екстремна болест на политиката.
От политико-патия страдат, да ги наречем също така, политико-патите. Те действат на висшето управленско, на стратегическото ниво в една държава и са способни да причинят много повече и много по-катастрофални щети от психопатите и социапатите взети заедно.
Политико-патът може да бъде в личен план психопат или социопат, или в някаква степен и двете заедно. Но той е много повече от това.
Ние сме това, което мислим и говорим. Но тук в сила е и обратната връзка – каквото мислим и говорим, това сме (такива ставаме) ние.
Ето защо трябва да бъдем бдителни – като общество – какво мисли и говори някой политик!
Трябва да бъдем, в частност, бдителни, какво мисля и говорят лидерите на Израждане. Нацистите от Израждане са най-гнусното и отвратително нещо, което роди нашата политика след 10 ноември.
Някога чудовището Хитлер говореше и пишеше (в пасквила „Моята борба“) безумия. А по-късно той стана политико-пат, разболя се от политико-патия – той стана това, което говореше и пишеше, болен от политическо безумие. По указаната обратна връзка.
Хитлер се разболя именно от тази политико-патия, защото своите безумни мисли и идеи, той превърна в политика и тази политика го подчини на себе си, той стана като политик това, което му диктуваше тази политика.
Хитлер стана политическо чудовище, болен нелечимо от зловреда и чудовищна полотика омерзителен злодейй
За разлика от психопатията и социопатията, политико-патията има много по-нисък праг на преминаване у други хора („заразяване“) и тя много по-лесно се превръща в заболяване – остро, екстремно, неконтролируемо, мракобесно и мизантропско – у цялата управленска прослойка.
Някога върхушката в Германия се превърна в шайка, в банда политико-пати. Някои от тях бяха интелигентни хора, но вече неизлечимо болни, всички те станаха инструмент на терора и чудовищните престъпления.
Страшно е, когато глутница политико-пати се доберат до властта – особено в държави с военна сила. Никога не подценявайте когато един лидер или шепа лидери говорят чудовищни неща и имат чудовищни амбиции!
Те могат да се окажат отрицателни пасионарии – т.е. хора с огромна енергия и неистови способности и брутално да се опитат да реализират това, което мислят и говорят.
Ужасният пример на чудовището Хитлер и нацистката върхушка, покварила цяла една забележителна държава със забележителна култура, цял един народ, известен със забележително трудолюбие и дисциплина, организираност и целеустременост, винаги трябва да бъде пред очите ни.
Но уроците на Историята са за да бъдат забравяни.
...
Аз лично, когато видях как към 2007 г. Путин внезапно „обърна резбата“ и вместо да си гледат един друг в душите с американския президент, започна да говори за Запада като за враг на човешката цивилизация, а за разпада на Съветския съюз като най-голямата геополитическа трагедия, бях безкрайно обезпокоен.
Пишех в публикациите си и споделях със студентите си, че има огромна опасност онова, което филисоф-идиоти като Дугин и още две шепи подобни логорейни и високообразовани фанатици заявяват и вопят, Путин може да започне да го мисли. А това е първата стъпка, началото на политико-патията.
Политико-патията е тежко заболяване, при което се извършва, често невидим преход от това един политик да мисли и говори нещо, към това той да започне да иска да прави това нещо. Ето защо се опасявах, че когато Путин започне да говори такива безумия, на хвърлей времево разстояние е моментът, когато той ще започне да прави това, което говори.
Такова беше моето твърдо и вече доказано убеждение е, че има катастрофична опасност това, което Путин вече мисли убедено и говори категорично на света (речта му в Мюнхен през 2007 г.), той да започне да иска да го прави, да го реализира на практика.
За мен (разбира се, не само за мен), в моята терминология, Путин бе започнал да се разболява от политико-патия, да става политико-пат. И той постепенно се превърна в безчовечен и безсърдечен политико-пат.
Повтаряше се в новите условия пътят, извървян от Хитлер – от някакви бълнувания с пяна на уста, до практическа програма за действие!
Историята го разказва, показва и доказва – появи ли се отрицателен пасионарий (на наш език „луд умора нЕма“) като политик с брутални и мегаломански идеи, с неистова омраза към една част от човечеството, с експанзионистични планове за разширяване на жизненото пространство за страната и народа му, тези негови бълнувания неизбежно ще ескалират в болестно състояние – в това, което тук наричам политико-патия. А оттук е само една крачка тази зараза да се предаде на една подкрепяща този политико-пат върхушка и да се превърне в безкрайно опасен инструмент за зобмиране на т.нар. широки народни маси и агресия срещу съседните държави.
Ето затова наричам Путин чудовище от рода и сорта на чудовището Хитлер.
Ето затова наричам върхушката на днешна Русия болна орда политикопати, повтаряща болната орда политикопати – нацисти.
Ето затова наричам руското общество днес болно общество – защото то е под фаталното влияние и железния контрол на своя политикопат лидер и неговата орда политикопати.
Всичко в рашистка Русия днес е като в нацистка Германия някога – само че пречупено през призмата на съвременните условия.
Има и смечкаващи способностите на рашистките политикопати да нанесат ужасяващи вреди – това са съвременните информационни и комуникационни техноигии и техните социални мрежи и средства за неподлежаща на контрол от държавата комуникация.
Но има и нещо страховито, жестоко опасно – това е ядреното оръжие в лапите на рашисткото чудовище – това е неговото вундервафе. Слава Богу, чудовището Хитлер не се добра до това вундервафе, но чудовището Путин го държи в ръцете си. В човеконенавистническите си, мизантропски и мракобесни ръце.
...
Исках по-горе да кажа следните две неща:
1. Западът не трябва да гледа на Путин и неговата шайка политикани, олигарси, чекисти, военни и полицаи, като на някаква екстремност в нормалността, като на някаква крайност на нормалността, като състояние на ръба на нормалността.
Не, става дума за това, че Путин и неговата шайка са САМАТА НЕНОРМАЛНОСТ, те са болни от най-опасната болест – политикопатията, те са много по-страшни от психопатите и социопатите (макар че някои от тях може да са също така и психопати и-или социопати), взети заедно.
Говорим за тежка болест, която прави невъзможно оставането на власт на Путин или на някоя негова креатура.
Няма нищо по-страшно от политикопат с ядрено оръжие в ръцете си.
2. Западът трябва да погледне на събитията в Украйна като на първа цел на политикопатите – тези политически луди хора, похитили Русия.
Както като каза един мъдър човек, Путин и неговата банда са като терористите, превзели кабината на онези лайнери „Боинг“ и насочили го в кулите на Световния търговски център. Точно така Путин и бандата му са превзели кабината на лайнера „Русия“ и са го насочиил в кулите (системата и ценностите) на Запада.
Украйна е бойното поле на човешката цивилизация, на демократичния свят, на Запада, на Европа срещу най-голямата и най-опасна болест, която е превзела ума на чудовището Путин и неговата проклета шайка.
С Путин не може да се води никакво омиротворяване, Западът не бива да допуска никакво огъване. Путин може да е патогенен фарс като чудовище в сравнение с Хитлер, но той също е чудовище. Чудовището разбира само от силен и силов отговор, от категорична и безусловна победа, от съд и безмилостни присъди срещу онези от Путин и шайката му, които оцелеят за да бъдат съдени; от всеобхватна дерашизация, депутинизация на Русия, така както бе проведена всеобхватна денацификация, дехитлеризация на Германия.
Ножът на човешката цивилизация е опрял до кокола заради Путин точно както някога той бе опрял до кокала на човешката цивилизация заради Хитлер.
Тогава победата бе удържана и апокалипсисът се размина.
Не се съмнявам , че и сега победата ще бъде удържана и апокалипсисът ще се размине. Въпросът е на каква цена.
И това ще бъде цената, която ще плати Украйна – една красива страна с един прекрасен народ.
Николай Слатински
