Последните дни чух какви ли не художествени измислици по мой адрес - истини примесени с много полуистини, пълни лъжи и много креативно навързани манипулации. На повечето нелепици не смятах да отговарям и да слизам на нивото на пишещите, включително на политически лидери, от които бих очаквал повече класа. Явно съм ги надценил. Извинявам се. Извинявам се и за всички други проблеми от Освобождението досега. И тези, които тепърва предстоят. Разбрах, че съм виновен за всичко, може би не само в тази галактика.
Сарказмът настрана, има едно нещо, което искам да коментирам - генезиса и успеха на Телерик. По две причини.
Първата е, защото за пореден път се налага внушението, че честен успех в България няма. Зад всичко прозират генерали и куфарчета, “нечестен” и “привилегирован” старт.
Втората причина е, че с този наратив се омаловажава трудът на хиляди хора, които са минали през компанията от основаването до продажбата ѝ. Тези хора са дали сърце и душа, за да съградим нещо специално, което е станало пример за много други предприемачи и модел за много колеги, които сега имат собствени компании. Станало е причина на ИТ сектора в България да се гледа с по-друго око. Успехът на Телерик е родил десетки компании и стотици предприемачи и десетки хиляди работни места. Помогнал е на хиляди деца да се научат на програмиране и дигитални умения. Помогнал е и на хиляди да намерят реализация в ИТ сектора. Ефектът от това тепърва ще се усеща.
Но да се върнем към началото… И аз, и Светозар, и много други колеги сме говорили за старта на Телерик и има достатъчно статии и видео репортажи, стига човек да има желание да се образова. Историята за това как ни приюти бащата на Зарко в една празна стая в офиса му. За това как сме мъкнали подарените ни бюра на гръб в 6 етажна сграда. За това как обядвахме с таксиджиите и шофьорите от градския транспорт на обръщалото в Бъкстон. За малките победи и първите клиенти. За това как изграждаш компания, която продава софтуерни продукти по интернет, без да имаме интернет 3 седмици и оцелявахме с dial-up. За борбата да оцелеем като компания с малкото спестявания, които имахме. За битките, грешките, трудните уроци. Много истории от този период беше описан тези дни и от много бивши колеги, които застанаха с лицата си зад истината.
Ще коментирам и удобната опорка, че Телерик не е била създадена само със спестявания на Светозар, Христо, Бойко и мен. Казвам ясно – създадохме компанията без НИТО ЕДИН ЛЕВ И НИКАКВА ВЪНШНА ПОДКРЕПА, освен безплатния офис и това, че нямаше нужда да си регистрираме фирма и да поддържаме счетоводство сами. За последното си плащахме между другото, защото така е редно. И когато пораснахме и се закрепихме, се отделихме. Това стана през 2005 г., когато стигнахме 3 млн. долара оборот. След 3 трудни години, но все нагоре - 2002 с 20 хил. долара оборот, 2003 с 250 хил. долара, 2004 направихме 1 млн. долара приходи.
Това са фактите. И тези факти са гледани под лупа от инвеститор като Summit Partners, които инвестираха в Телерик през 2008 г. Който поне малко от малко разбира от бизнес, знае през какъв процес минава всяка една компания, в която инвестира водещ американски 30-милиарден фонд за рискови инвестиции. Инвестицията в Телерик беше в българското дружество и беше една от малкото в Източна Европа. Това е доказателство каква компания бяхме изградили с колегите. И от която всички ние, които бяхме в основата на успеха на Телерик, продължаваме да се гордеем. И в която НИКОГА не е имало ДС пари. Имало е наши пари и инвестиция на Summit Partners.
Ако някой твърди друго – лъже. А за да докажа всяка дума, аз нямам никакъв проблем да отида на детектор на лъжата и да се види истина ли е написаното горе или не.
Много е тъжно, че се налага да се занимавам с разбиването на митове и легенди, вместо с конструктивни разговори за София. До момента политическите ми опоненти и техните трубадури повтарят до безкрай едни и същи манипулации. Това ли е вашата програма? Това ли са вашите идеи за София? Това ли е вашето поемане на отговорност за всичко, което причинихте на града? Това ли е еталонът ви за политическа класа, който демонстрирате на обществото?
Съжалявам, че ви надцених. Но колкото и да ви се иска, няма да ме откажете. Нито мен, нито всички други хора, които им е омръзнало от вашите машинации и опити да ни откраднете бъдещето.
Васил Терзиев, Facebook
