Членовете на Съюза на колекционерите в България, Съюзът на художниците и други културни дейци поискаха нов закон за опазване на културно-историческото наследство, който в основата си продължава да съдържа текстовете, оставени от Нина Чилова, председател на Комисията по култура при кабинета на Сакскобургготски, предаде репортер на БГНЕС.
По думите на Валери Стефанов, ползите за обществеността от този закон са невидими, а щетите пределно видими и ясни. "Този закон е фетишистки. Той казва, че предметът е повече от човека", добави Стефанов, като подчерта, че "ръждивият пирон, колкото и да е стар, не струва повече от живия човек". От Съюза на колекционерите смятат, че нормативният акт е написан от хора, които не разбират материята. Това е причина "за едно парче керамика, човек да може да бъде осъден на 4 години затвор". Законът, според общността на колекционерите, ги третира като абсолютни престъпници, само защото в домовете им могат да бъдат намерени предмети, които могат да се дефинират като "културна ценност". Те дадоха пример с Върбан Минев, който е член на съюза. Акад. Светлин Русев смята, че законът "Чилова" е антизакон, който е и професионално неграмотен. "Това е закон, създаден като наказателна операция срещу някои сериозни колекционери на изкуство", заяви той, добавяйки: "Едва ли не изкараха колекционерите като поддръжници на мафията и иманярите". По думите му, заради блокирането на цялата дейност на галериите вследствие на действието на закона, се мотивира сивият сектор.
"Този закон беше рожба на едно махленско политическо съглашателство" коментира академикът. Проф. Димитър Иванов пък е на мнение, че законът е лобистки и неслучайно в приемането му има участие НДСВ. Иванов смята, че основната причина двигател на този нормативен акт да е Жълтата партия, е вмъкнатият текст за начина на придобиване на културна ценност. Единият е чрез документ за собственост, а другият е чрез съдебно решение. "А прецедент на съдебно решение за връщане имаме и то касае Симеон Сакскобургготски", припомни Иванов. Той поиска още узаконяване на частните колекции и частни музеи, както и регламентацията на движими паметници и концесионирането на недвижими паметници. На въпрос какво предлагат колекционерите, за да се узаконят частните сбирки обаче Валери Стефанов отговори, че не е тяхна работа да разписват процедури и да правят просветителска дейност. Колекционерите не искат да бъдат вкарвани в принудителни сделки с музеите, с което се нарушава правото им на частна собственост. В крайна сметка в исканията им продължава да фигурира удължаването на срока за регистриране на колекциите.
