Солаковият хан в Букурещ е сграда, съхранила паметта за идеите за революция и българско национално освобождение.
За Васил Левски, за Христо Ботев и за Любен Каравелов. Как ние българите се отнасяме към историята ни и да помислим ние, като народ, какво можем да направим, за да подпомогнем запазването на историческите ни паметници, макар и в друга страна?
Седмица след като румънските власти взеха решение Солаковият хан да бъде укрепен, за неговото състояние в "Нашият ден“ по БНР разказва Юлия Баховски, журналист от румънската редакция на Радио България.
"Историята на тази сграда е много интересна. Тя се намира в идеалния център на Букурещ, но навремето беше в преддверието на града, който тогава беше по-малък град", казва тя.
Солаковият хан носи името на двама предприемчиви братя Солакоглу от Свищов. През 1859 г. те построяват имота с търговска цел – фабрика за макарони, но през годините мястото се превръща в подслон за българските революционери имигранти в Румъния.
Именно там, в мелницата на хана в двора, през 1868 г. Христо Ботев и Васил Левски преживяват заедно една изключително студена зима, а на първия етаж на хана, в печатницата, Любен Каравелов издава вестниците "Свобода" и "Независимост" и списание "Знание".
През Втората световна война при американска бомбардировка над Букурещ голяма част от сградата е унищожена. През 1948 г., когато се извършва румънската национализация, Солаковият хан става собственост на румънската държава.
През годините на социализма имотът е използван за настаняване на социално слаби граждани, предимно от ромски произход и запазва този характер до края на 80-те години, когато имало опасност за бъде съборен от властите.
