Русия ще победи в провежданата в Украйна спецоперация и противникът сам ще се убеди в това. Победата ще осигури постигането на нашите цели. Не преследваме геополитически ползи, а признание за Русия. Нужни са ни успех и победа, за да бъде сломен противника.
Мдааа… Думите са на президента Путин, изречени са на 14 март пред трудовия колектив на Улан-Уденския авиационен завод. Колко са му повярвали работниците и инженерите е друг въпрос.
Къде е българкият президент Радев обаче, да изкомандва по генералски о.з.капитана от КГБ Володя да спре да повтаря думата „победа“ и да заговори малко за мир…
В тази връзка ви предлагам една кръвопролитна история, която някои са позабравили, вероятно, защото е по-далечко от нашите граници.
Става дума за завоевателната война на Ирак срещу Кувейт. На 2 август 1990 г. войските на Саддам Хюсеин нахлуват в Кувейт. Багдад обвинява Кувейт, че краде петрол от него. Истинската причина обаче е, желанието на Саддам да завладее 320-километровата крайбрежна ивица на Персийския залив. И му трябва причина, макар и фалшива.
За броени дни многобройната иракска армия сломява съпротивата на кувейтските въоръжени сили и настъпва 7-месечна окупация, изпълнена с убийства, насилие, палежи и грабежи. Докато светът не се възмути накрая и не реши да спре кръвопролитията. Направи го чрез Великобритания и САЩ, които пряко се намесиха на страната на кувейтския народ. Изтласкани и разбити иракчаните поискаха мир. МИР.
Друг е въпросът, че по време на този мир Саддам осъвършенства съпричастността си към тероризма, но това е друго продължение на темата.
Забележете: преди това, по време на войната между Ирак и Иран, Кувейт не само е на страната на Багдад, но и налива милиарди в модернизиране на иракската армия и разгръща хуманитарна програма за подпомагане на иракските граждани. За благодарност Саддам решава да изпепели своите щедри приятели, твърдейки, че Кувейт е част от Ирак и дори обявява анексия…
Кръвта и смъртта миришат навсякъде еднакво. Наглостта, предателството и лъжата също. Усещате ли къде е спойката между Путин и Саддам?
Руският президент изпраща многобройна армия, която пали, мародерства, насилва и граби, но той си има свои думички за войната, които звучат някак благозвучно в неговите уши. Едва ли сам си вярва, но ги ползва, защото такава е същността на неговата пропаганда. А пропагандата е част от войната. Тя е хибридният вариант – не по-малко отвратителен и зловещ.
Саддам бе съден през 2006 г. и осъден на смърт и обесен. Така завършват нерядко диктаторите. Не го спаси и позлатеният автомат, подарен му от московските владетели.
И до днес се чуват гласове в защита на Саддам, който бил нападнат несправедливо от американците по фалшиво твърдение за притежание на химически оръжия. Имаше такъв гаф и той коства много на един британски политик. Но никой от защитниците му не споменава за кървавите му войни срещу иранци, кувейтци и най-вече срещу кюрдите, които подлага на тотална асимилация и унищожение. Не се споменават и репресиите на неговия режим срещу собствения му народ. За привържениците на режими от тоталитарен тип е важно да изтъкват, че „колективния Запад“ е бил агресор срещу Багдад и толкоз. И пак пропускат, че предприетите военни действия срещу режима на Саддам са след резолюция на ООН и в коалицията се включват 25 страни от цял свят. Единствено Русия тогава подкрепя Саддам.
Противниците на благополучието и мирния процес на световното развитие си имат свои факти за всичко. За тях окупатор често означава освободител. Саддам - освободителят на Кувейт, на Кюрдистан и т.н.
Путин - освободителят на Украйна. Преди това на Грузия...
Сталин - освободителят на България. Който се съмнява да прочете плочата на паметника на съветската армия. И е факт, че я има тази плоча.
Аналогиите се налагат сами. Днес Русия води война срещу Украйна на територията на Европа. Съвсем близо са едни от най-богатите държави на континента, които освен това са абсолютно миролюбиви. Те дават, заедно със САЩ, над 40% от световния БВП. Путин обявява някакви цели, които сам започва да променя още след първите дни на войната. По подобен начин се е държал Сталин, когато съветската армия нахлува във Финландия през 1939 г. Също и в Полша, когато Москва анексира огромни територии от страната. И Хитлер е имал подобно поведение, когато е вярвал, че ще празнува нова година в Москва.
Защо се забравят уроците?
Войната на Путин срещу Украйна прилича все повече на онази в Месопотамия.
Детайлите не са едни и същи, но като цяло двете агресии си приличат много.
Пропагандата на Саддам твърди тогава, че Багдад иска да попречи на Ислямската революция в Иран да се разпространи сред голямата шиитска общност в Ирак. За целта той започва да бомбардира иранските военни летища, а след това в края на септември 1980 г. изпраща и танковете. Путин също се опитва да представи агресията срещу Киев като превантивна военна операция срещу "неонацисткия режим" в Украйна, която нарича "антируска държава", плацдарм на враждебния Запад, заплаха за миролюбивите руснаци.
Саддам твърди, че не желае да унищожи Иран, а по-късно и Кувейт, не иска и да ги окупира. Но прави точно това!
Путин и външният министър Лавров до 23 февруари 2022 г. твърдяха, че който говори за война на Москва срещу Украйна е луд и с престъпно мислене. На 24-и рано сутринта руските танкове нахлуха в съседната суверенна държава.
Не знам как подобни действия се връзват с мирната политика и стремежа към мир. Трябва наистина човек да има извратено мислене, за да го твърди.
Всяка минута, всяка секунда войната срещу Украйна напомня, че за всеки 4,5 см украинска земя загива по един войник. В цивилизования свят този кошмар е аналог на апокалипсиса, а не на стремеж към мир.
Когато сравните горните примери и политици с действията на украинския президент Володимир Зеленски, ще получите верния отговор на задачата. Ако не сте си заровили главата в пясъка от долнопробни факти, разбира се.
Огнян Стефанов
